barefoot life

Barefoot and creative

2012-01-30T00:00:00.000+02:00

back to the past

2011-12-11T00:52:00.001+02:00

2011-11-17T22:24:00.001+02:00

Спомен за лятото - босоноги сандалки

Twins club

2011-11-10T02:02:00.002+02:00

In spite of all late autmn warnings barefoot is better!

2011-11-04T16:13:00.002+02:00

Joyful events before the autumn virulence

2011-10-12T01:43:00.000+03:00

Barefoot summer 2011

2011-08-20T00:45:00.000+03:00

(Не)своевременно получената награда или как се запознах с Ирина

2011-07-14T20:35:00.003+03:00

В предишния си постинг в този блог споделих, че едно момиче не можа да си получи наградата за босоного присъствие на улица Шишман, полагаща му се по силата на измислен от мен регламент, отнасящ се за босоногите, които срещна по време на второто за тази година издание на "София диша" (замислено от организаторите като прерастващо в Mellow music festival 2011). Всъщност, във връзка с това събитие пуснах във Фейсбук като "скачено" с него следното такова, което шеговито нарекох "събутие" - Босоноги и музикално настроени по пешеходен "Шишман". Момичето, за което иде реч, ме откри чрез своя приятелка, видяла ето тази снимка. Впоследствие се контактнахме във фейсбук и се видяхме и на живо, за да си вземе наградата, която изглежда така:

До тези обеци и пръстен се стигна, като оставих момичето да си избере по снимка нещо измежду направени от мен бижута, които все още стояха "неосиновени" от никого до онзи момент у дома. То си избра обеците от снимката по-горе, пък този пръстен аз после го добавих към подаръка, много добре се върза стилово с обеците, почти комплект се получи. Остана да се уговорим къде и кога да видим, за да си получи нещата. Речено-сторено.

Ирина, както се оказа, че се казва момичето, слезе боса от автобуса, с който дойде до мястото на срещата ни. Хех, приятна изненада! Освен една друга приятелка никой досега не ми беше идвал на среща така, единствено аз съм изненадвал останалите с босонога поява на най-невероятни места. Днес се видяхме за втори път и Ирина още повече ме зарадва с това, че, както се оказа, така си ходи и на работа. Има нужда от повече такива опити за пробив в статуквото - дрескодовете някак са прекалено забили корени в главите на повечето хора и им пречат да се почувстват свободно и спокойно, в хармония със себе си и с останалите около тях.

Снимките по-долу са от втората ни среща. Познахме се отдалеч по свободно дишащите вън от обувки крачета, общо четири на брой. След тази среща се усетих с много повече увереност в себе си, знаейки, че някой там подкрепя и отстоява моята, заедно със собствената, свобода на избор.

Mellow Music Festival 09.07.2011: София диша, улица Шишман, Sofia

2011-07-12T01:24:00.010+03:00

Надето е пловдивска хендмейд дружка, на Шишман ми сподели, че често из Пловдив се разкарва боса из улиците, и я гледат като извънземно. В София, по мои наблюдения, е според зависи, в горещите дни като че ли босоногото ми присъствие на публични места не прави същото впечатление, каквото правеше в по-хладните дни. Явно на хората им трябва непременно много основателна причина, за да го приемат...

Мими, известна още като Керемитка, получи като награда за събуването плитчици от връвчици и прежда с мънисто в края, а освен това и зелено шишенце. Двойна награда, защото не избяга от парещия асфалт под босите крачета, а се спаси като нестинарка с танц. Евала!

Тържествено заявих на стената на събитието "Босоноги и музикално настроени по пешеходен "Шишман" във Фейсбук, че първите трима босоноги посетители, които ме открият на Шишман след като стартира събитието в 14.00 часа, получават хендмейд подарък, направен от мен. Изпълнили условието вече имаше, сред които споменатите под горните снимки, при това повече от трима, ако се броят и хора от ръкоделната банда Handmade crew, към която се числя. Освен това, все пак реших награда да получи всеки босоног като "сестра/брат по обезоръжаване". Успях навреме да засека момичето с шарената рокля и да му връча награда, то не знаеше, че босоногата му поява означава изпълнен регламент за обявена награда, и беше много изненадано от колието, което получи :).

Това босо момиче с колието и бялата шапка не можа да си получи наградата (видях я няколко пъти, но преди да се осмеля да я заговоря, я загубвах в тълпата), която бях обявил за участието (съзнателно или не) в босоногото събитие, така че, ако някой я разпознае, да й каже да ми пише, за да си я вземе.

Кали има вече стаж в босото ходене, заразих я успешно с този вирус, който, по думите на една чуждоземна босоходеща приятелка, е "много здравословен". Скоро ще си получи обещаната награда.

Диди се запали по идеята за босоноги сандалки покрай мен, но я реализира успешно в ето този чудесен плетен вариант.

Here comes the summer!

2011-06-22T03:34:00.000+03:00

My day without shoes - 11.06.2011

2011-06-11T23:52:00.000+03:00

Боса фото-разходка в София с Мина

2011-05-27T22:49:00.000+03:00

Желенски приключения

2011-05-18T00:47:00.000+03:00

Снимка: Iva At Sleep

2011-05-02T23:55:00.000+03:00

Росица Тодорова за Ladyzone: "Социален експеримент - боси в центъра на София"

Малко снимки от босоногото събитие, които направи Росица Тодорова

2011-05-02T23:49:00.000+03:00

Пролет е, хайде да си направим шарени босоноги сандалки!

2011-04-26T12:51:00.001+03:00

Заедно с Люба (Любомира Стойчева) от Магазинче Дюк имаме идея за босоного хендмейд събитие на 28-ми април, с което да отбележим настъпването на пролетта. Събитието ще започне в 16.00 часа с босоного дефиле от площад Славейков, като мястото на срещата е пейката с баща и син Славейкови, до мястото, на което се намира въпросното магазинче (София, ул. Миджур 10). Като стигнем до Дюк, започваме с пърформанс - в легени с цветни и лесно отмиващи се бои на тротоара през магазинчето правим стърчици по едни големи кадастрони, по стъпчиците всеки може да напише нещо и после това да са нещо като пана, които ще се използват при следващи такива събития (идеята е да е регулярно). Ще стане шарено и интересно, обещавам. Поканени са всички, които няма да се уплашат да прекосят няколко улици на бос крак, но пък ще могат да се сдобият със собственоръчно направени босоноги сандалки! Аз и Любомира ще осигурим материали, пък всеки от присъстващите ще бъде приветстван, ако прояви инициатива и си носи свои мъниста или други интересни неща и има вече собствени хрумки по въпроса. На вниманието на абитуриентките: такива сандалки ще ви потрябват, особено за втората част на бала, когато вече сте захвърлили скъпите, но неудобни обувки - с тези сандалки няма да сте съвсем боси, а ще ви бъде удобно и приятно :).

Минали събития - акция за бране на див чесън и хендмейд седянка

2011-04-26T10:40:00.000+03:00

По темата за босоходството в онлайн списанието http://www.ladyzone.bg/

2011-03-28T02:42:00.002+03:00

LADYZONE представя:

БОСИ ПО АСФАЛТА

БОСИ КРАЧЕТА

КРИС И ДРУГИ БОСЛЕДОВАТЕЛИ

Кога ще ги стигнем...

2010-11-25T12:59:00.000+02:00

Любопитно...

2010-11-17T12:15:00.000+02:00

Железница - 15.11.2010

2010-11-15T21:44:00.000+02:00

JazzYaz's Footwear Catalog

2010-11-03T09:57:00.000+02:00

sunny&lazy

2010-11-01T11:28:00.000+02:00

barefoot waiting for the sun

2010-10-21T00:41:00.001+03:00

Autor of the photo: Paulina Popova

2010-10-17T00:20:00.000+03:00

Седянка на жълтите павета

2010-09-23T00:22:00.001+03:00

Пикник в Южен парк

2010-09-19T22:26:00.004+03:00

Поли за себе си: "Поли съм. живея в шарен свят. сред природата се чувствам у дома си. обичам да обичам."

Новите сандалки на Гери

2010-09-06T00:43:00.004+03:00

Из представянето на Гери в сайта "Психодраматична работилница": "Вълнуват я цветове, форми, пространства и книги.Търси вдъхновение. Обича да ходи боса, да пие червено вино, да катери планините, да лежи в тревата, да плува, да играе табла, да сънува."

Barefoot fun and fashion

2010-08-30T10:01:00.003+03:00

"София диша" - 22.08.2010: "Шишман" като босоходна зона?

2010-08-23T09:53:00.003+03:00

Обувките пречат на свободното дишане - това се усеща най-добре, когато човек се потопи в духа на събитието "София диша", проведено за втора поредна неделя на столичната улица "Шишман". В този контекст босоходещите изглеждаха не просто като нормална част от шареното многообразие, а очевидно будеха симпатии. Което рядко би им се случило в делничен ден, когато намръщени и забързани хора се блъскат в градския транспорт и метрото, или, тракайки на високи токчета или в лъснати строги обувки, делово и припряно водят служебни разговори по мобилния, докато стремглаво се носят към поредната сделка, с която да си осигурят възможността за още по-скъпи и ненужни дрешки от мола, ново технологично чудо, което ще престане да ги впечатлява само след няколко дни кликане по опциите, нови обувки с още по-висок ток, още по-неудобни от предишните...

Очевидно събитието "София диша" показва една друга възможна София и един друг тип общуване, каквото рядко ни се случва. И възможност лесно да открием и спонтанно да заговорим хора, с които сме си станали симпатични, имаме общи интереси и хобита или ни е харесало нещо в, около или върху тях- рисуване, танц, походка, дреха, стил, жест, воденото на разходка куче.... :).

Днес на "Шишман" - "София диша"

2010-08-15T23:30:00.003+03:00

Автор на снимката: Светла Енчева

Barefoot summer 2010

2010-08-15T11:06:00.003+03:00

Да, това лято окончателно заличих разделителната линия между full-time отказ от обувки сред природа и на курорт - частичен такъв в градска среда. Моят full-time-bаrefoot статус си стана лайфстайл, освен в случаите, когато е безусловно наложително да бъде нарушен. Сега се чувствам странно и някак като с белезници, ако си обуя дори сандали. В един телевизионен репортаж онази вечер разгледаха плюсовете и минусите от различни видове обувки, сандали и джапанки за здравето и удобството, и окончателния извод с позоваване на специалистите в областта беше... лятото ходете боси. Но явно много малко хора освен мен са го взели под внимание ;).

barefoot dancing

2010-08-15T01:34:00.000+03:00

http://www.kulinarno-joana.com/2010/08/barefoot-dancing/#comment-8845

2010-08-09T01:58:00.001+03:00

living in the moment

2010-07-27T11:31:00.001+03:00

living in the moment
Originally uploaded by moriah freed

Чудесно съчетание от цветове, фокус и композиция! Метафоризирането може да влезе в ход на всички нива, дори и относно тематизирания в този блог стил на живот :).

2010-07-02T17:12:00.000+03:00

2010-06-21T13:56:00.002+03:00

TYPICAL GIRL ON VENICE BOARDWALK, Venice Boardwalk, Venice, California

2010-06-15T18:01:00.001+03:00

TYPICAL GIRL ON VENICE BOARDWALK, Venice Boardwalk, Venice, California
Originally uploaded by lkurnarsky

"Let your toes follow your fingertips - give them BREATH ;)"

2010-05-30T13:00:00.005+03:00

Защо приемаме за нормално "голи ръце" дори зиме, а се "вкарваме" в обувки (сандали, чехли, japan-ки) - целогодишно?

Обещаният разказ in a nutshell

2010-05-27T00:45:00.004+03:00

Ето какво стана всъщност на излета, от който са последните снимки. С Деси се качихме през Симеоново към Алеко, но успяхме да се заблудим в процеса на търсене на пътеката за Златните мостове. Минахме покрай един полуразрушен хотел на Алеко. После ни посрещнаха едни блатисти зони, в които газенето си беше сериозно. В един момент засякохме пътеката с колчетата, която води до Черни връх. Аз предложих да вървим паралелно на нея, но се натъкнахме на снежни участъци и в крайна сметка избрахме каменистата пътека, само че в обратна на върха посока. Стигнахме до шосето, което е близо до Морените, вървяхме по него, докато намерихме паметника на Романски. Оттам нататък нямаше особено чудене със слизането до Симеоново.

Този път, както се вижда от снимките, Деси издържа боса доста по-дълго време и то по много трудни за нетренирано стъпало терени. Шосето с паветата й изглеждаше първоначално неприемлив терен, но след опит се убеди, че и там е приятно. На ливадите над находището на див чесън имаше дори роса, а това е особено благоприятен терен за босо ходене, препоръчван например при проблеми с разширени вени.

And finally - Chris ;DDD

2010-05-24T18:38:00.001+03:00

Guess who ;)

2010-05-24T18:32:00.001+03:00

Chris again

2010-05-24T18:26:00.000+03:00

barefoot life

2010-05-24T18:18:00.000+03:00

http://www.facebook.com/photo.php?pid=30618167&id=1289206840

Chris Enchev

2010-05-24T18:12:00.001+03:00

Chris's feet :)

2010-05-24T18:10:00.000+03:00

Barefooter Chris :)

2010-05-24T18:00:00.001+03:00

Деси като Боследовател :)

2010-05-23T23:31:00.001+03:00

snow again...

2010-05-03T22:33:00.002+03:00

by Dessislava Damyanova

Босоногите подвизи на Деси в снега

2010-04-29T01:11:00.002+03:00

by Dessislava Damyanova

"Barefoot smile" by Edit Zoka-Dani

2010-04-22T02:44:00.003+03:00

This photo is a personal gift from the author - Edit (cc-by-sa).

Allium ursinum

2010-04-20T16:29:00.000+03:00

Полудъждовен полуспортен полуден

2010-04-05T21:43:00.007+03:00

Прогнозата за времето за днес беше, общо взето, неблагоприятна за екскурзии. Въпреки това с Ангел (мой приятел социолог) след колебание дали изобщо да тръгнем, се задвижихме, с риск да ни запердаши дъжд, в посока от Княжево към Златните мостове. Пътят дотам си е направо безпроблемен за босоходещи, други такива освен мен обаче този път нямаше нито като спътници, нито като случайни минувачи покрай нас с Ангел. Все пак го помолих заради протокола да ме щракне в един храст, в който се опитах да се завра с цел да има и някакъв виц в снимката, но не успях. От време на време проръмяваше, но стигнахме сухи и невредими до крайната точка, където в една доста забутана барачка със запалено кюмбе хапнахме и пийнахме. Получихме и филийки хляб с препоръката да си ги изпечем директно върху плочата на кюмбето. По някое време влезе някаква туристка и попита дали еди-какво си на лавицата били "африкански бисквити". Чичката, който се мотаеше зад "бара", ядосано каза нещо като "бе не видиш ли, че тука пише "Гривас", пише, че е от Гърция, к'ви африкански бисквити...". След хапването се задвижихме до спирката на маршрутка 10, защото вече си валеше, макар и не много силно, но не беше приятно за връщане пеша. Вътре в маршрутката един човек реши да се преоблича, защото беше вир-вода, и една леличка точно зад него изтърси нещо от сорта, че "това не е сауна", пък той взе да й се обяснява как дрехите му били току-що изпрани и миришел на чисто, но виждаш ли, носела се непоносима миризма на развален салам откъм седалката на шофьора. Някакъв типаж се намеси с думите, че бил изпуснал за какво иде реч в спора, та ако можело да започнат отначало... :).

Бойното кръщение на Деси

2010-03-27T23:35:00.008+02:00

Деси (на най-долната снимка вдясно) е запален катерач и от известно време фен на идеята за barefoot life. В деня, в който направих снимката, Марина, нейният съпруг Сладжан, Деси и аз се качихме от Княжево до Златните мостове. С Марина издебнахме удобен момент при първото спиране за почивка, за да свалим обувките. Сладжан така и не се престраши. Деси се реши на тази крачка малко по-нататък, но с лекота се справяше при всякакви изненади на терена, може би само с изключение на някои заснежени участъци, които умело заобикаляше. Все пак не се отърва напълно от досега със снега. Според нейното мнение, това е по-скоро психологическа съпротива, защото вече има опит с газенето в студена морска вода, при това го намира за приятно. Със снега не е по-различно. Първият досег носи известно притеснение поради мисълта за измръзване, но крайниците лесно се адаптират и особено при бърз ход оросяването се подобрява. Това може да се окаже, при редовни упражнения от този вид, дълготраен ефект, от който могат да се възползват страдащите от хронично лошо оросяване на крайниците, чието състояние може по този начин да се подобри в значителна степен (освен чрез съдържащи гинко билоба хранителни добавки).

2010-03-27T23:28:00.000+02:00

2010-03-13T18:43:00.000+02:00

245/365

2010-03-10T20:42:00.001+02:00

245/365
Originally uploaded by Grace Kathleen

Taking off shoes

2010-02-24T00:46:00.001+02:00

Taking off shoes
Originally uploaded by progagony

C'est le pied !

2010-02-18T11:29:00.001+02:00

C'est le pied !
Originally uploaded by cacahuette sucrée

Very funny, isn't it? :)

0 °C, 10 minutes barefooting; next time - more...

2010-01-16T20:49:00.002+02:00

snow baptism

2010-01-09T22:55:00.001+02:00

snow barefooting

2010-01-06T01:13:00.003+02:00

Note: this is one of Pascale Guillemin's Photos

Yesterday I have made the first step of snow barefooting - my only footware were flip-flops in the snow walking on the approximately 50 meters long way to the litter-bin outside of my house. Actually, no difference between this and the proper "snow baptism" with no flip-flops :). Next time probably those ones would be thrown away...

2009-11-12T12:29:00.001+02:00

Originally uploaded by bistra2

.

2009-11-05T01:22:00.001+02:00

.
Originally uploaded by iloki

no sand in my shoes

2009-09-09T10:33:00.009+03:00

Морската ваканция тази година беше на Средиземно море в комплекс от 90 декара ботаническа градина. Сградите на хотела, басейните, ресторантите, баровете, кортовете, водните пързалки, чил-аут-зоните, виенските колела, влакчетата, сцените и всичко останало беше разпръснато сред растенията.

Беше много свободно - по цял ден само по бански и слънчеви очила. Щом - представи си просто - дори книга не ми се взимаше, какво остава за джапанки! Май и с другите беше така - доста босоходци видях.

Мястото също предразполагаше - широки гладки алеи, които момчетата с белите тениски непрекъснато миеха все едно са коридори в хотел - с едни огромни сини четки.

Почти през цялото време ходих боса - дори в излъсканото лоби с огромни старинни кожени дивани. Да си турист ти дава всички извинения да правиш каквото си искаш. :-)

Злополучният външен асансьор вече го показах в действие. Другото, което малко или много ме затрудни, беше плажът. Доста големи кръгли камъчета, които няма как да те порежат, но могат да те натъртят. (Между другото управата на хотела беше решила проблема по доста забавен начин - с червени килими по плажната ивица! Другото беше стълбичка от кея - на който му се плува в морето, да не минава въобще през камъчетата.)

reading&barefooting

2009-09-05T23:50:00.001+03:00

walking barefoot is hot

2009-09-05T19:45:00.002+03:00

Или как едно обикновено качване в стъклен асансьор в ранния следобед се превръща в приключение.

яж, чети, ходи бос

2009-09-01T01:28:00.004+03:00

Малко морски снимки, които Светла направи

2009-08-26T23:42:00.001+03:00

на разходка в градината

2009-08-24T15:40:00.002+03:00

сред праскови и круши
кайсии ябълки шишарки
сливи грозде и смокини
и калинки
и пчелички
мравки рози и тревички

love, love, love

2009-08-08T18:03:00.001+03:00

love is all you need

Велинградски лежерности

2009-08-06T01:01:00.001+03:00

Най-горещият ден от лятото

2009-07-26T12:43:00.006+03:00

"Субкултурата на босоногите" - приятна изненада :)

2009-06-29T02:04:00.003+03:00

В електронното списание за мода и лайфстайл Fashion Lifestyle, БРОЙ 23 от Юни 2009 открих посочената статия, в която е цитиран и този блог. Чудесно е, че все повече хора разбират ползата от босото ходене и ненужността на табута, заради които изглежда неприемливо за "здравия разум". Напротив, точно поради здрав разум утвърждаването му в по-широки граници има смисъл и ценност.

way we walk

2009-06-10T02:08:00.003+03:00

wild garlic fields forever

2009-05-12T01:33:00.003+03:00

Sometimes after the huge amount of wild garlic you could find a bone...
Autor of the photos - Lilia Sazonova

аз пък днес открих сезона

2009-04-16T21:19:00.000+03:00

"Footprints in the Snow"

2009-01-25T01:52:00.002+02:00

Autor: Charlotte McConaha

и не по-малко подобаващо посрещане на ноември

2008-11-01T21:48:00.000+02:00

подобаващо изпращане на месец октомври

2008-10-31T22:05:00.001+02:00

Теа Бинчева: "Подготовка за barefoot"

2008-10-24T01:33:00.002+03:00

автор на снимката: Деси Станкова

Относно статията на Бистра в "Горичка"

2008-09-08T21:37:00.006+03:00

автор на снимката: Бистра Иванова

Тук бих искал да кажа нещо във връзка с Бистра и коментарите към нейната статия в "Горичка".

Въпреки че и аз споделям мнението на Бистра, както и на коментиращите, че ходенето сред природата, "бос или обут", е по принцип за предпочитане, държа да отбележа, че авторката не се е отказала и от асфалта. Има моменти, когато събуването може да е и социална реакция, и приятелско съпричастие, най-общо - влагане на смисъл отвъд самото действие.
Освен това, в някакъв смисъл "разоръжаване", отхвърляне в дадена ситуация на станала част от социалните ни тела вещ. Погледът към света се променя, въпреки че сме сред обичайното обкръжение - на улицата или в магазина. В смисъл, наясно сме с различието, което въвеждаме, а опитите да го направим свое променят коренно характера на взаимодействието със средата. Искаме да приемем, че сме приети пред лицето на съмнението че не сме.

2008-09-02T01:09:00.002+03:00

Това лято поставих рекорд: между 1-ви и 20-ти август не носих никакви обувки изобщо. Нито дори в магазини, ресторанти или автобуси. През този период бях в Поморие, но и швъкнах към Созопол и Несебър.
За сведение на изпитващите задръжки към босоходенето: не съм получил нито едно нараняване от стъкло или нещо подобно, нито изгаряне от нагорещения асфалт. За първото помага тренираният поглед (в един момент става рефлекс), а за второто - подходяща нагласа и тренирани стъпала. При всички положения се чувствах чудесно, ето и малко снимки.

barefoot climbing: Musala

2008-07-26T00:51:00.001+03:00

2008-07-07T21:23:00.001+03:00

barefoot celebration of 1 July

2008-07-01T22:37:00.001+03:00

1-st July is comming!

2008-06-27T01:48:00.000+03:00

Photos by Brianna Leech

2008-06-20T22:38:00.008+03:00

2008-06-10T00:57:00.000+03:00

същото босо упражнение с Марина

2008-05-18T22:40:00.006+03:00

Боси за див чесън над Симеоново

2008-05-14T11:24:00.017+03:00

И така, историята в снимки...

Вълненията на водата като текстурална реалност на преживяването - стъпалото, "втъкано" в тази текстура, вече е нещо друго; не е просто обект, който ние регистрираме "по правилен начин" като субекти. Текстурата настойчиво подсеща за това, че разбирането протича в разположение, Befindlichkeit :).

Вече на сухо...

Въпреки страховито изглеждащите камъни ходенето по тях с боси крака е приятно преживяване: широката повърхност улеснява нагаждането на стъпалните мускули. Добро упражнение за заздравяването на стъпалата.

Доброто настроение е неизбежно следствие от живия контакт с природата.

Импресионистично е, нали :)?

a retention

2008-02-21T23:16:00.004+02:00

съвсем забравяме
че правата не е
най-краткото
разстояние
обличаме се със света
и проиграваме шанса
да изпреварим
предразсъдъците си

кой казва, че не може да има такава снимка ;)

2008-02-21T19:13:00.003+02:00

ретроспекция: Бистра, боса във Флорида

2008-02-18T22:00:00.007+02:00

автор на снимките: Бистра; виж цялата история в нейни снимки

Бистра като съавтор ще се включи в този блог със собствени постове, според думите й, "малко по-натам"

едно възможно тематично-екстензивно уточнение

2008-02-16T19:11:00.010+02:00

(на снимката: фото-поетична текстура на един подарък от Бистра)

И така, след казаното по-рано може да се допълни, че това е блог, който поне имплицитно засяга интенцията към споделяне на всичко, свързано с "излизането на пътя": хора, места и преживявания. Защото страховете и предубежденията ни много често се оказват преградна стена между нас и света. Струва ми се, че когато успеем в някаква степен да се преборим с тях, чувствителността ни се изостря, долавяме неподозирани нюанси на цветове, звуци, миризми и форми, също и по-добър усет за социалните измерения на света около нас (с което не ставаме социолози, нека правим тази разлика). От тази гледна точка вече написаното и предстоящото такова в social very very е една от страните на същия зар, който предстои да хвърляме тук. Не на последно място, в това хвърляне има и заявка за поетични залози, каквито в изобилие изскачат от "девиантните" снимки на лисичето, което не иска да порасне.

Встъпително слово

2008-02-12T23:16:00.005+02:00

Всичко започна така. Лятото на 2006-та година, Поморие. В съзнанието ми изплува мисълта защо да не реализирам самосиндикално нещо, което, както вече бях научил от случайно намерен сайт, в други страни е получило легитимност в така наречените “barefoot parks” - ходенето бос. И то въпросът беше доколко съм способен на това извън плажа, там, където обикновено носенето на обувки се смята за задължително по подразбиране. Поредната “предпредикатна очевидност.” Първоначално психологическата бариера беше силна - “все пак какво ще си помислят хората”. Но, доколкото рушенето на вътрешни бариери никога не ми е било лесно, това беше значимо предизвикателство, и то основано върху предпоставки, които биха могли сериозно да ме мотивират: първо, не е незаконно, второ - полезно е за здравето и не на последно място – и приятно. Най-трудно беше решението, но след “скока” вече приемах себе си нормално. Спечелих една ново възприятие за света.

Първите ми съмишленици бяха Марина и Лили. С тях (заедно и поотделно) щурмувахме боси Витоша миналото лято. Есента на 2007 се появи и Бистра. С нея осъществихме кратка боса разходка на една пътека, започваща от Железница (ето някои мои снимки), и друга такава в Южния парк (пак мои снимки от разходката).

Идеята на блога не е самоцелна. Самото осъзнаване, че обувките не са винаги и безусловно задължителни, има възможен разширен символен смисъл в barefoot hiking, доколкото така може да се изразява стремеж към вътрешно освобождаване от ненужни страхове, табута и предразсъдъци изобщо; а рушенето на стени в нас понякога е условието за възможност за рушене на стени извън нас. И провокация, етнометодологичен експеримент. А защо не дори само здравословен навик (особено когато е сред природата) и удоволствие? Поканата (включваща възможен етнометодологичен привкус) е към всички, за които подобна компания би означавала подкрепа при осъзнаването и осъществяването на едно може би досега “дремещо в духа” намерение. Малката ни група е отворена за съмишленици...

По-долу следват няколко направени от мен снимки от боси разходки през лято-есенния сезон на 2007 година.