същото босо упражнение с Марина

Боси за див чесън над Симеоново

И така, историята в снимки...

Вълненията на водата като текстурална реалност на преживяването - стъпалото, "втъкано" в тази текстура, вече е нещо друго; не е просто обект, който ние регистрираме "по правилен начин" като субекти. Текстурата настойчиво подсеща за това, че разбирането протича в разположение, Befindlichkeit :).

Вече на сухо...

Въпреки страховито изглеждащите камъни ходенето по тях с боси крака е приятно преживяване: широката повърхност улеснява нагаждането на стъпалните мускули. Добро упражнение за заздравяването на стъпалата.

Доброто настроение е неизбежно следствие от живия контакт с природата.

Импресионистично е, нали :)?