(Не)своевременно получената награда или как се запознах с Ирина

В предишния си постинг в този блог споделих, че едно момиче не можа да си получи наградата за босоного присъствие на улица Шишман, полагаща му се по силата на измислен от мен регламент, отнасящ се за босоногите, които срещна по време на второто за тази година издание на "София диша" (замислено от организаторите като прерастващо в Mellow music festival 2011). Всъщност, във връзка с това събитие пуснах във Фейсбук като "скачено" с него следното такова, което шеговито нарекох "събутие" - Босоноги и музикално настроени по пешеходен "Шишман". Момичето, за което иде реч, ме откри чрез своя приятелка, видяла ето тази снимка. Впоследствие се контактнахме във фейсбук и се видяхме и на живо, за да си вземе наградата, която изглежда така:

До тези обеци и пръстен се стигна, като оставих момичето да си избере по снимка нещо измежду направени от мен бижута, които все още стояха "неосиновени" от никого до онзи момент у дома. То си избра обеците от снимката по-горе, пък този пръстен аз после го добавих към подаръка, много добре се върза стилово с обеците, почти комплект се получи. Остана да се уговорим къде и кога да видим, за да си получи нещата. Речено-сторено.

Ирина, както се оказа, че се казва момичето, слезе боса от автобуса, с който дойде до мястото на срещата ни. Хех, приятна изненада! Освен една друга приятелка никой досега не ми беше идвал на среща така, единствено аз съм изненадвал останалите с босонога поява на най-невероятни места. Днес се видяхме за втори път и Ирина още повече ме зарадва с това, че, както се оказа, така си ходи и на работа. Има нужда от повече такива опити за пробив в статуквото - дрескодовете някак са прекалено забили корени в главите на повечето хора и им пречат да се почувстват свободно и спокойно, в хармония със себе си и с останалите около тях. 

Снимките по-долу са от втората ни среща. Познахме се отдалеч по свободно дишащите вън от обувки крачета, общо четири на брой. След тази среща се усетих с много повече увереност в себе си, знаейки, че някой там подкрепя и отстоява моята, заедно със собствената, свобода на избор.

Mellow Music Festival 09.07.2011: София диша, улица Шишман, Sofia

Надето е пловдивска хендмейд дружка, на Шишман ми сподели, че често из Пловдив се разкарва боса из улиците, и я гледат като извънземно. В София, по мои наблюдения, е според зависи, в горещите дни като че ли босоногото ми присъствие на публични места не прави същото впечатление, каквото правеше в по-хладните дни. Явно на хората им трябва непременно много основателна причина, за да го приемат...

 Мими, известна още като Керемитка, получи като награда за събуването плитчици от връвчици и прежда с мънисто в края, а освен това и зелено шишенце. Двойна награда, защото не избяга от парещия асфалт под босите крачета, а се спаси като нестинарка с танц. Евала!

Тържествено заявих на стената на събитието "Босоноги и музикално настроени по пешеходен "Шишман" във Фейсбук, че първите трима босоноги посетители, които ме открият на Шишман след като стартира събитието в 14.00 часа, получават хендмейд подарък, направен от мен. Изпълнили условието вече имаше, сред които споменатите под горните снимки, при това повече от трима, ако се броят и хора от ръкоделната банда Handmade crew, към която се числя. Освен това, все пак реших награда да получи всеки босоног като "сестра/брат по обезоръжаване". Успях навреме да засека момичето с шарената рокля и да му връча награда, то не знаеше, че босоногата му поява означава изпълнен регламент за обявена награда, и беше много изненадано от колието, което получи :).

Това босо момиче с колието и бялата шапка не можа да си получи наградата (видях я няколко пъти, но преди да се осмеля да я заговоря, я загубвах в тълпата), която бях обявил за участието (съзнателно или не) в босоногото събитие, така че, ако някой я разпознае, да й каже да ми пише, за да си я вземе.

Кали има вече стаж в босото ходене, заразих я успешно с този вирус, който, по думите на една чуждоземна босоходеща приятелка, е "много здравословен". Скоро ще си получи обещаната награда.

Диди се запали по идеята за босоноги сандалки покрай мен, но я реализира успешно в ето този чудесен плетен вариант.