barefoot life: March 2012

И така, остана ми малко време за почивка след изпичането на една тенджера овесени курабийки, та седнах да блогна, щото последната разходка до Железница заедно с мили дружки (които не съм черпил обаче с люти чушки) остана неотбелязана тук.

Новите моменти в моето "въоръжение", компенсиращо разоръжаването от обувките, са чифт вълнени гети, покриващи площта между глезените и колената, но могат и да се смъкват повече. Този съвет ми беше даден от опитни в жанра снежно босоходство. Според обяснението, което получих, така нахлува повече кръв към долните крайници и се запазва кръвоснабдяването им дори при стъпване върху сняг за по-дълго време. Другото важно нещо е нощта преди излет, на който смятаме да се събуваме на сняг, да втрием в стъпалата достатъчно количество от един крем, който предпазва от измръзвания и оказва благотворно въздействие дори когато вече имаме такива, действа противовъзпалително и облекчаващо на краката - немски билков мехлем (Melkfett) с екстракт от невен. На сутринта преди излизане - второ намазване със същия крем.

По този начин стъпалата ни са двойно защитени в максимална степен и можем да пристъпим към снежното "нестинарство" с малко повече увереност, като увеличаваме постепенно времето, през което стъпалата ни са изложени на охлаждащото въздействие на снега и студения въздух. На първата разходка усетих, след около два часа разходка на босо, признаци на загуба на нормалното циркулиране на кръв в пръстите на краката. (Особено осезателно това се случва в ямката между палеца и "показалеца" на крака, защото там попада снежно топче, което обикновено се задържа. Колкото по-утъпкана е снежната пътека, по която стъпваме, толкова по-благоприятно е това за нас.). На втората изобщо не загубих чувствителност дори при преминаването през зони с по-дълбок и мокър сняг, приятното чувство остана и не се обух дори при качването в автобус 98, с който от кметството на Железница (начална и крайна дестинация на разходката) се придвижих с една част от групата до Хладилника. Там се обух повече от липсата на желание да скандализирам хората, които не си представят как е възможно зимата да се натъкнат на толкова луд човек, които си "съсипва" здравето - "Леле, менингит, пневмония....". Но както и да е. С течение на времето организмът свиква с тези периодични срещи на стъпалата със снега или студената земя и започва да изпраща повече кръв там, при което човек осезателно може да си подобри оросяването на крайниците, и ако страда от "студени крака", да се отърве от този проблем.

Here we are!