Лятна рапсодия 2012 - 1-ва хаотична серия

Халиде Сюлейман: "...кръстих възстановяването си 'босотерапия'"

През пролетно-летния сезон на тази година се появиха интересни хора, проявяващи интерес към босоходството съвсем независимо от мен. Техните истории, естествено, са различни, всяка е по своему интересна и поучителна за нас, авторите и читателите на този блог. По моя инициатива, в серия от интервюта, които ще бъдат публикурани тук, в Barefoot life, ще можете да се запознаете с някои от тези симпатични приятели и с "историите на събуването" им.

В първото такова интервю, което четете в момента, ви представям Халиде Сюлейман. Ето какво сподели тя за себе си:

"Обичам боса по мокра земя". Снимка: Халиде Сюлейман

По професия съм счетоводител. Обичам да чета книги, обичам изкуството във всичките му форми, обичам планините, ходенето боса, ходенето по улицата, снимането, танците, пътешествията, макар и повечето от тях да си остават само мечта, красивите неща около мен и във взаимоотношенията с хората. Искам всички да се чувстват добре и да бъдат щастливи. Обичам още много други неща: да се усмихвам, да се смея на воля..

 - Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Ами поради едно претоварване от танци на токчета, фитнес и планинарство се оказа, че съм предразположена към спадане на напречен свод. В областта на възглавничките на краката имах възпаление и се поду малко кракът ми. След консултация с лекар той ми препоръча да ходя боса (освен лекарствата, разбира се), и аз кръстих възстановяването си "босотерапия". Започнах да чета в интернет за проблема по принцип и се оказа, че нациите, които ходят боси (като хората в Африка например) не познават плоскостъпието. През последните години броят на хората в нашите ширини, страдащи от плоскостъпие, се е увелечил драстично. Оказа се, че ние, жените, сме по-предразположени към това. Доколкото разбрах, в Америка вече има въведен стандарт в обувното производство с цел да бъдат предпазвани краката от деформациите, на които те са подложени при носене на неудобни обувки. Но лятото, когато съм на планина, често се събувам инстинктивно и търся контакт със земята. Просто тази година по-усилено и целенасочено от края на месец април тръгнах боса по планините около София. За мен най-важното нещо на босото ходене е, че стъпалото се калява и не става мързеливо.

- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Определено има полза. Забелязах (защото се наблюдавам внимателно кога имам подобрение с крака), че около пет минути след като се събуя, острата болка изчезва.

- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?

"Трябва да се научим да живеем в хармония
с природата." Снимка: Халиде Сюлейман

Не мисля, че нещо се промени драстично. Просто аз харесвам всичко природно и естествено. За съжаление толкова сме се отдалечили от естествеността на природата, че понякога се ужасявам от този факт. Индустриализацията просто ни унищожава. Напоследък всички сме свидетели, че се завръща така наречената "зелена идея". Връщаме се съм към добре забравените истини, а колко години сме бягали от тях. Аз съм казвала и мисля, че ние хората няма да надвием природата. Трябва да се научим да живеем в хармония с природата, защото сме част от нея. Тя не търпи нарушено равновесие - ако някъде балансът е нарушен, винаги компенсира и го връща. Това е моето усещане.

- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

"Бодлив масаж." Снимка: Халиде Сюлейман

Ами просто се усмихват, малко се учудват, но не ме критикуват, само са загрижени заради мръсните улици. И естествено, в гората за змии и други опасни "приятели" :). Аз, като един човек, загрижен за хората около себе си, им обяснявам, че е много комфортно и най-вече полезно. Почти всеки ден разказвам за ползата от босоходството в офиса. Както се шегуват с мен колегите - "изнасям лекции". 

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Ако обществото погледне малките деца, ще види, че те през лятото искат да са боси. Това не е случайно - децата са много по-инстинктивни, докато не са обработени все още от рамките на обществото. Мисля, че да ходиш бос не е нищо толкова фрапиращо - по-специалното отношение към босоногите ми се струва неуместно. Босоходството е нещо естествено и здравословно.

- Какво би посъветвала ентусиастите, готови да захвърлят обувките? А онези, които се страхуват да го направят или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?

"Бъдете смели!" Снимка: Халиде Сюлейман

Нека бъдат смели. Има много по-сериозни и страшни неща от това да си бос. Могат да започнат по малко. Да постоят на едно място 5 минути и после постепенно да увеличат времето. Те сами ще усетят разликата. После могат да се поразходят по трева и да продължат така, както преценят.