И така, след казаното по-рано може да се допълни, че това е блог, който поне имплицитно засяга интенцията към споделяне на всичко, свързано с "излизането на пътя": хора, места и преживявания. Защото страховете и предубежденията ни много често се оказват преградна стена между нас и света. Струва ми се, че когато успеем в някаква степен да се преборим с тях, чувствителността ни се изостря, долавяме неподозирани нюанси на цветове, звуци, миризми и форми, също и по-добър усет за социалните измерения на света около нас (с което не ставаме социолози, нека правим тази разлика). От тази гледна точка вече написаното и предстоящото такова в social very very е една от страните на същия зар, който предстои да хвърляме тук. Не на последно място, в това хвърляне има и заявка за поетични залози, каквито в изобилие изскачат от "девиантните" снимки на лисичето, което не иска да порасне.
Saturday, February 16, 2008
едно възможно тематично-екстензивно уточнение
(на снимката: фото-поетична текстура на един подарък от Бистра)
И така, след казаното по-рано може да се допълни, че това е блог, който поне имплицитно засяга интенцията към споделяне на всичко, свързано с "излизането на пътя": хора, места и преживявания. Защото страховете и предубежденията ни много често се оказват преградна стена между нас и света. Струва ми се, че когато успеем в някаква степен да се преборим с тях, чувствителността ни се изостря, долавяме неподозирани нюанси на цветове, звуци, миризми и форми, също и по-добър усет за социалните измерения на света около нас (с което не ставаме социолози, нека правим тази разлика). От тази гледна точка вече написаното и предстоящото такова в social very very е една от страните на същия зар, който предстои да хвърляме тук. Не на последно място, в това хвърляне има и заявка за поетични залози, каквито в изобилие изскачат от "девиантните" снимки на лисичето, което не иска да порасне.
И така, след казаното по-рано може да се допълни, че това е блог, който поне имплицитно засяга интенцията към споделяне на всичко, свързано с "излизането на пътя": хора, места и преживявания. Защото страховете и предубежденията ни много често се оказват преградна стена между нас и света. Струва ми се, че когато успеем в някаква степен да се преборим с тях, чувствителността ни се изостря, долавяме неподозирани нюанси на цветове, звуци, миризми и форми, също и по-добър усет за социалните измерения на света около нас (с което не ставаме социолози, нека правим тази разлика). От тази гледна точка вече написаното и предстоящото такова в social very very е една от страните на същия зар, който предстои да хвърляме тук. Не на последно място, в това хвърляне има и заявка за поетични залози, каквито в изобилие изскачат от "девиантните" снимки на лисичето, което не иска да порасне.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment