Относно статията на Бистра в "Горичка"

автор на снимката: Бистра Иванова

Тук бих искал да кажа нещо във връзка с Бистра и коментарите към нейната статия в "Горичка".

Въпреки че и аз споделям мнението на Бистра, както и на коментиращите, че ходенето сред природата, "бос или обут", е по принцип за предпочитане, държа да отбележа, че авторката не се е отказала и от асфалта. Има моменти, когато събуването може да е и социална реакция, и приятелско съпричастие, най-общо - влагане на смисъл отвъд самото действие.
Освен това, в някакъв смисъл "разоръжаване", отхвърляне в дадена ситуация на станала част от социалните ни тела вещ. Погледът към света се променя, въпреки че сме сред обичайното обкръжение - на улицата или в магазина. В смисъл, наясно сме с различието, което въвеждаме, а опитите да го направим свое променят коренно характера на взаимодействието със средата. Искаме да приемем, че сме приети пред лицето на съмнението че не сме.

Това лято поставих рекорд: между 1-ви и 20-ти август не носих никакви обувки изобщо. Нито дори в магазини, ресторанти или автобуси. През този период бях в Поморие, но и швъкнах към Созопол и Несебър.
За сведение на изпитващите задръжки към босоходенето: не съм получил нито едно нараняване от стъкло или нещо подобно, нито изгаряне от нагорещения асфалт. За първото помага тренираният поглед (в един момент става рефлекс), а за второто - подходяща нагласа и тренирани стъпала. При всички положения се чувствах чудесно, ето и малко снимки.