Това лято поставих рекорд: между 1-ви и 20-ти август не носих никакви обувки изобщо. Нито дори в магазини, ресторанти или автобуси. През този период бях в Поморие, но и швъкнах към Созопол и Несебър.
За сведение на изпитващите задръжки към босоходенето: не съм получил нито едно нараняване от стъкло или нещо подобно, нито изгаряне от нагорещения асфалт. За първото помага тренираният поглед (в един момент става рефлекс), а за второто - подходяща нагласа и тренирани стъпала. При всички положения се чувствах чудесно, ето и малко снимки.
2 comments:
Здрасти, научих за теб от сайта Горичка. Разгледах блога ти, хареса ми и изведнъж се породи желанието да изживея отново нещо, което като дете правих постоянно, а днес /поради уж липсата на време и премногото работа/ съм забравил. Живея в къща с двор и радостно изскочих навън бос, направих шествие през плочките, цветята, пръстта. Не че от време не време не се случва, например поливам си градината бос, обаче днес го направих осъзнато, с търсене на точно изживяване. Страхотно!
Крис, благодаря ти за идеята!
Много се радвам на съмишленици, благодаря ти за отклика!
Post a Comment