Полудъждовен полуспортен полуден

Прогнозата за времето за днес беше, общо взето, неблагоприятна за екскурзии. Въпреки това с Ангел (мой приятел социолог) след колебание дали изобщо да тръгнем, се задвижихме, с риск да ни запердаши дъжд, в посока от Княжево към Златните мостове. Пътят дотам си е направо безпроблемен за босоходещи, други такива освен мен обаче този път нямаше нито като спътници, нито като случайни минувачи покрай нас с Ангел. Все пак го помолих заради протокола да ме щракне в един храст, в който се опитах да се завра с цел да има и някакъв виц в снимката, но не успях. От време на време проръмяваше, но стигнахме сухи и невредими до крайната точка, където в една доста забутана барачка със запалено кюмбе хапнахме и пийнахме. Получихме и филийки хляб с препоръката да си ги изпечем директно върху плочата на кюмбето. По някое време влезе някаква туристка и попита дали еди-какво си на лавицата били "африкански бисквити". Чичката, който се мотаеше зад "бара", ядосано каза нещо като "бе не видиш ли, че тука пише "Гривас", пише, че е от Гърция, к'ви африкански бисквити...". След хапването се задвижихме до спирката на маршрутка 10, защото вече си валеше, макар и не много силно, но не беше приятно за връщане пеша. Вътре в маршрутката един човек реши да се преоблича, защото беше вир-вода, и една леличка точно зад него изтърси нещо от сорта, че "това не е сауна", пък той взе да й се обяснява как дрехите му били току-що изпрани и миришел на чисто, но виждаш ли, носела се непоносима миризма на развален салам откъм седалката на шофьора. Някакъв типаж се намеси с думите, че бил изпуснал за какво иде реч в спора, та ако можело да започнат отначало... :).