Ето какво стана всъщност на излета, от който са последните снимки. С Деси се качихме през Симеоново към Алеко, но успяхме да се заблудим в процеса на търсене на пътеката за Златните мостове. Минахме покрай един полуразрушен хотел на Алеко. После ни посрещнаха едни блатисти зони, в които газенето си беше сериозно. В един момент засякохме пътеката с колчетата, която води до Черни връх. Аз предложих да вървим паралелно на нея, но се натъкнахме на снежни участъци и в крайна сметка избрахме каменистата пътека, само че в обратна на върха посока. Стигнахме до шосето, което е близо до Морените, вървяхме по него, докато намерихме паметника на Романски. Оттам нататък нямаше особено чудене със слизането до Симеоново.
Този път, както се вижда от снимките, Деси издържа боса доста по-дълго време и то по много трудни за нетренирано стъпало терени. Шосето с паветата й изглеждаше първоначално неприемлив терен, но след опит се убеди, че и там е приятно. На ливадите над находището на див чесън имаше дори роса, а това е особено благоприятен терен за босо ходене, препоръчван например при проблеми с разширени вени.
No comments:
Post a Comment