Лятото дойде!

 

Босоного катерене в Рила - репортаж на Халиде Сюлейман

Измина почти една година, откакто последно бях ходила боса и започнаха студовете. Тази година, обратно на моите очаквания, започна много напрегнато и вече толкова се бях отровила от стрес, че нямах нито сили, нито възможности да изляза сред природата и да походя малко боса. Преди около месец, една вечер толкова ми бяха загрели стъпалата в сандалите, че не се стърпях и просто се събух. И ето че се появи възможност да отскоча сред природата, и то не къде да е, а в любимата ми планина Рила. Този път групата, с която ходя понякога на преходи, бе избрала мечтан от мен маршрут - Урдините езера. Бях виждала езерата досега само отгоре и ми беше любопитно да съм близо до тях. Тръгнахме рано сутринта на 09.06.13 от София. Пристигнахме на ЦПШ Мальовица, малко снимки и хайде по маршрута. Идеята беше да се качим до езерата по долината на река Урдина. Пътеката не е маркирана, но за щастие водачът ни познаваше много добре пътя. Аз си мислех: ех, кога ще мога да се събуя. След около 40 минути спускане и леко качване след Яворова поляна изведнъж пред нас изникна река. Ха сега де! Мостчето не вършеше работа - беше счупено и потънало в реката. И ето че аз се осмелих първа и се събух веднага. Преминах реката и после останалите след мен. Бях толкова доволна от водата, която не беше много студена. И така започна моето босоного катерене чак до езерата. Наложи се да прекося река Урдина поне още два пъти.

Вървях по мокра пътека, кал, паднали борчета, речни камъни, морени, трева, тръни и сняг (по това време на годината все още снегът не се е стопил напълно). След 30 минути ходене боса (имах тренинг от миналото лято) сякаш се заредих с енергия. Но това блаженство и прилив на енергия го очаквах. Изключително се зарадвах, че целият път беше мокър. Ходех по-леко, наравно с тези с обувките. Общо изкарах боса около 5 часа. Нямах никакви проблеми със стъпалата. Едно момче от групата, като ме видя, се събу на няколко пъти и много ми се радваше. Искрено се забавлявах на калните участъци, особено като потънах няколко пъти и се окалях до коленете. По толкова разнообразен терен не знам кога ще имам възможност отново да походя. Не усетих как мина времето, докато бях боса - така бях половината време от целия преход, който продължи 10 часа, защото от последното Урдино езеро по пътеката се качихме до Зелени рид и от там поехме надолу към хижа Вада. 

Много се забавлявах от това да усещам мократа земя, снега, водата. Не настинах въобще. Това бе най-мокрият ми трек досега. А и не се налагаше да спирам и да се чудя откъде да мина, за да не се намокря. Просто смело си стъпвах по локвите и мократа трева. Обожавам да ходя по мокра земя. Бях чела за  условията за туризъм там по това време на годината, така че бях наясно, че от обувки почти няма да имам нужда. За края на деня имах приготвени сухи чорапи и обувки. Горещо препоръчвам на всеки да пробва, особено преминаването през река, но пресичайте на възможно най-безопасното място и внимавайте да не се подхлъзнете.

Кристина Славчева: "Когато танцувам боса, ми е много по-лесно да разказвам собствената си история"

Криси е студентка в специалност Пантомима - театър на движението в НАТФИЗ. Специално за читателите на блога тя изпълни един танц на полянка, като прелюдия към нейния разказ за танцуването на босо и защо тя самата го предпочита. "Когато танцувам боса, краката ми сами говорят, сами разказват", разказва Криси. За нея срещата на танцуващия бос крак непосредствено с текстурите, които ни предлага земята под него, носи усещане за свобода и дава възможности, които иначе, в обувки или туфли, танцьорът няма на разположение. Признава с доза съжаление, че мнението на околните й пречи да събува обувките винаги, когато й се иска, но пък в главата й вече се е загнездило намерението скоро да направи една босонога разходка из София. С елементи на танц. С нагазване във фонтан, ако й се изпречи на пътя. Нещо повече: в скоро време ще се опитаме заедно с нея и с още танцуващи и снимащи съмишленици да реализираме на босо уличен танцов спектакъл с много импровизации, пък каквото стане. Ще е най-малкото забавно и начин за разчупване на стереотипи и предразсъдъци относно това какво е танц, как и къде трябва да се изпълнява. Очаквайте продължение :).