Криси е студентка в специалност Пантомима - театър на движението в НАТФИЗ. Специално за читателите на блога тя изпълни един танц на полянка, като прелюдия към нейния разказ за танцуването на босо и защо тя самата го предпочита. "Когато танцувам боса, краката ми сами говорят, сами разказват", разказва Криси. За нея срещата на танцуващия бос крак непосредствено с текстурите, които ни предлага земята под него, носи усещане за свобода и дава възможности, които иначе, в обувки или туфли, танцьорът няма на разположение. Признава с доза съжаление, че мнението на околните й пречи да събува обувките винаги, когато й се иска, но пък в главата й вече се е загнездило намерението скоро да направи една босонога разходка из София. С елементи на танц. С нагазване във фонтан, ако й се изпречи на пътя. Нещо повече: в скоро време ще се опитаме заедно с нея и с още танцуващи и снимащи съмишленици да реализираме на босо уличен танцов спектакъл с много импровизации, пък каквото стане. Ще е най-малкото забавно и начин за разчупване на стереотипи и предразсъдъци относно това какво е танц, как и къде трябва да се изпълнява. Очаквайте продължение :).
No comments:
Post a Comment