Димана Йорданова: "... със собствената, а не с нечия чужда кожа".

Не разполагам с никакви философии, просто правя нещата. Често излизам навън боса и доста след това го забелязвам. Ходя си боса без цел, често и без посока, предполагам, че босите крака бягат от рамката по-успешно, предполагам, че природата е нужно да я докосваш със собствената, а не с нечия чужда кожа. Чувала съм старите баби да казват, че "лошото" се събира в нозете и когато ходиш бос, земята го изсмуква и те изчиства. А самодивите и нестинарите са най-удивителните представители на българския фолклор. Навярно Бог е бос. За дявола вече знаем, че носи Прада. Боса стъпка, божествено, детски, наивно, спонтанно, за да усетиш нещо или просто за да поемеш глътка свобода, докато преминаваш от една клетка в друга, не знам, но ей богу, толкова хубаво е.