Това е Гери. Наскоро ми сподели: "Крис, аз бях на Крушунските водопади и ходих боса .". Аз казах: "Ами да, така е доста по-удобно, когато и аз ходих там, се убедих, че на босо човек дори по-малко се хлъзга по пътеката.". Тя леко закачливо ми направи забележка, че вместо да кажа "Браво, Гери!", приказвам едва ли не колко нормално е това. И е напълно права. Всяко нещо, което сме преживели като вълнуващо, е повече от факт, който просто да бъде отбелязван като такъв. Трябва да се научим да се радваме на преживяванията и да насърчаваме другите около нас да разширяват обсега им, да ги търсят в сърцевината на най-обикновеното. Понякога едно докосване с палеца на крака на малко камъче може да донесе повече радост и усещане за нещо изключително в сравнение с теоретичните занимания и конструирането на абстрактни обекти. Не че последното е маловажно, напротив. Въпросът е обаче дали преживяваме пълноценно нещата, които правим, дали участваме в тях с цялото си същество. Така че, ако наистина босият контакт със света ви е научил да усещате повече, да се радвате повече и да оценявате всяко мъничко нещо, да сте готови да го видите и почувствате като за първи път, при всяко събуване на обувките от човека до вас го поздравете, прегърнете, кажете му нещо хубаво, което би го стоплило и накарало да усети събуването като отхвърляне на броните, предразсъдъците и табутата в общуването, които получаваме for granted от обществото, в което живеем. Нека не забравяме, че, както е казал социологът Питър Бъргър, то прави нас, но и ние - него. Босоногата ни дружинка може да се превърне в носител на будното и внимателно отношение, чувствителност за околния ни свят, перманентно поставяне под въпрос на нещата, за които не се замисляме особено и приемаме на сляпо доверие от средствата за масова информация, колегите, институциите. Така че, малко несвоевременно: "Браво, Гери!"
No comments:
Post a Comment