По крака на долната земя с главата надолу

Не искам да ви дразня в този мраз, който чувам, че е сковал любимата ни родина, с разказите си от Auckland, New Zealand с неговите (+26 градуса), а по-скоро да поздравя Крис и компания, че босоногстват из ледовете, където това си е чисто геройство и да изпратя малко вдъхновение, понеже може би е успокояващо, когато се помисли, че все на някое място около глобуса слънцето топли. :) Тук босоногството е нещо нормално, поне за маорите, местните жители, ето как те посрещат вкъщи своите гости:

Маорите наистина продължават да спазват традицията и ходят боси навсякъде, независимо дали навън (по пясък и трева или бетон и асфалт), или вътре (по плочките на супермаркетите, по дървените подове на къщите или обществените сгради). В музеите им има поне по едно място, където е задължително да си събуеш обувките, каквато беше стъклената къщичка в художествената галерия, където босите крака са умножени до безкрай от шестте огледални стени:

Най-приятно обаче разбира се си е по плажа и тревичката, които тук са почти едно и също, понеже навсякъде е зелено, а на някои места пясъчната ивица представлява наистина ивица (3-4 метра). Особено хубаво е, когато морето има с какво (а то винаги има) да ти захрани страстта за нещотърсачество и ето ме тук как си разглеждам съкровищата:

По въздуха обаче ходя с обувки:

Това е засега от мен, да се надяваме, че ще имам и нови подвизи докато дойде време да се прибирам, от мен, Веси, Весела, Еси, Ела и зелената земя на дългия бял облак, с много обич: