Малко преди пролетта на Железница

Не беше от най-подходящите за събуване дни, но все пак беше приятно, макар и за сравнително малко, човек да се освободи от обувките и да стъпи на снега и на различни повърхности, които се изпречват по време на такава планинска разходка. Ако снежната пътека е добре отъпкана, мокър сняг не се настанява между пръстите и тогава кръвоснабдяването на краката лесно и бързо се нормализира, особено когато човек се движи. А кората на дървото, макар тук само за фон, винаги е приятна на допир. Идея: могат да се съберат нападали парчета кора и да се направи пътечка от тях - средство за естествен масаж на ходилата.

Криси (на снимката) - новото усещане й хареса. Дори замисля привличане на нови фенове. Супер! Благодарение на нея открих нов съмишленик, с интереси и в ръкоделстването. 

В този момент вече бяхме станали трима :). Аз пръв се осмелих, въпреки прехвърчащите снежинки, сравнително ниската температура и оскъдното слънце. След около час ходене от кметството на Железница по една приятна пътека и решение да се връщаме обратно, Деян и Криси спонтанно и почти едновременно решиха да изпробват.