Стела Томова: "На всички, които искат да са в хармония със себе си, с тялото си и с природата, ще кажа едно: потанцувайте боси, без да се притеснявате от никого и от нищо."

Стела Томова е танцьор, актьор и участник в различни представления и пърформанси. Ето какво сподели тя за блога:

 1. Кога и защо предпочиташ да танцуваш боса?

В интерес на истината, аз танцувам боса от съвсем скоро, откакто ме приеха в НАТФИЗ през 2010 година. Преди това се занимавах сериозно с класически балет, а там има строго определени норми, които включват танцуване с туфли или палци. Това е много задължаващо и ограничаващо, затваря танцьора в нещо като рамка и не му предоставя достатъчно свобода за действие.

Специалността, която изучавам, е „Театър на движението-пантомима“. Един от предметите, включени в нея, е импровизацията. Главно изискване в часа по импровизация е да сме боси. В началото ми беше странно и непривично, но свикнах изключително бързо.С времето започнах да усещам допира на земята и по този начин цялото си тяло.Чувствах се комфортно и свободно.

Сега все по-често ми се случва да танцувам боса и го практикувам при всяка възможност. През изминалото лято се включих в няколко импровизационни джема на улицата. Това беше ново за мен. Подейства ми освежаващо. На всички, които искат да са в хармония със себе си, с тялото си и с природата, ще кажа едно: потанцувайте боси, без да се притеснявате от никого и от нищо.

От няколко години се занимавам и със съвременни танци. Тук стъпалата са изключително важни. Босият крак създава усещане за стабилност и сигурност. Това предразполага танцьора да се довери на себе си, на собственото си тяло.

2. Има ли предимства танцуването на босо? При какви условия?

Танцуването на босо, както вече споменах, създава стабилност, сигурност и усещане за свобода на тялото и душата. Разбира се, трябва да има определени условия за такъв танц. Важна роля има настилката, върху която се танцува. На мен лично едно от най-трудните неща ми е да се въртя на босо без значение какъв е подът. Неведнъж съм се прибирала цялата с рани по краката, но затова са измислени различни приспособления за стъпала, които покриват уязвимите зони и същевременно дават достатъчно свобода за движение.

3. Променя ли се двигателната организация на тялото, когато си боса? Носи ли „невъоръженият“ танц повече свобода?

Когато съм боса, танцът е различен.Без съмнение ми носи повече свобода, но това не е единственият фактор. Както обичам да казвам: „Танцът не е спорт и техника. Той е чувство, състояние на духа. Когато танцуваш с душа,тялото прави неземни неща.“.

4. Ти участваш в светлинни пърформанси, облечена в необичайни костюми. Разкажи ни за тях и елементите на изненада за зрителя.

Да, участвала съм в такива пърформанси. От известно време по софийските улици все по-често можем да срещнем подобни неща и да им се насладим. През септември 2012 съвсем случайно се запознах с една от сценографките, които участват във визуалния театрален фестивал LUX LUMINA. Тя ми предложи да представя един от нейните костюми. Разказа ми за идеята си и аз се съгласих веднага.Обичам предизвикателствата и новите начинания. Пърформансът се състоеше в представянето на два еднакви костюма, които бяха обсипани със светодиоди. Чрез дистанционно управление се сменяха цветовете на светлините. Аз и колежката, с която представихме въпросните костюми, бяхме обути в огромни и високи котурни. Това затрудняваше особено много движенията ни. Въпреки всичко ние се впуснахме в импровизации и успяхме да сътворим една красива магия . Кулминацията на шоуто беше на самия финал,когато от котурните ни бяха изстреляни фойерверки. Публиката беше много впечатлена. Всичко беше направено с вкус и много точно премерено.

5. Мислиш ли, че са допустими повече елементи на изненада и експерименти в дрескодовете, които избираме във всекидневието?

Аз предпочитам по-изчистените и обикновени неща във всекидневието си. Хората около мен казват, че когато изляза на сцената, се появява момиче, което те не познават. Стела в живота и Стела на сцената нямат нищо общо помежду си. Съответно и вкусовете се разминават. Разбира се, нямам нищо против, когато другите експериментират. Иначе животът щеше да е много скучен.

6. Би ли избрала за всекидневна употреба необичаен дрескод без обувки? Кога би го направила?

Много приятен въпрос. През лятото, когато съм на море или на планина, обожавам да ходя боса. А понякога дрескодът ме избира сам... Всеки може да се увери в това, ако мине покрай НАТФИЗ и ме види как притичвам боса до близкото магазинче.