#Dancewithmebarefoot

Лятото дойде!

 

Босоного катерене в Рила - репортаж на Халиде Сюлейман

Измина почти една година, откакто последно бях ходила боса и започнаха студовете. Тази година, обратно на моите очаквания, започна много напрегнато и вече толкова се бях отровила от стрес, че нямах нито сили, нито възможности да изляза сред природата и да походя малко боса. Преди около месец, една вечер толкова ми бяха загрели стъпалата в сандалите, че не се стърпях и просто се събух. И ето че се появи възможност да отскоча сред природата, и то не къде да е, а в любимата ми планина Рила. Този път групата, с която ходя понякога на преходи, бе избрала мечтан от мен маршрут - Урдините езера. Бях виждала езерата досега само отгоре и ми беше любопитно да съм близо до тях. Тръгнахме рано сутринта на 09.06.13 от София. Пристигнахме на ЦПШ Мальовица, малко снимки и хайде по маршрута. Идеята беше да се качим до езерата по долината на река Урдина. Пътеката не е маркирана, но за щастие водачът ни познаваше много добре пътя. Аз си мислех: ех, кога ще мога да се събуя. След около 40 минути спускане и леко качване след Яворова поляна изведнъж пред нас изникна река. Ха сега де! Мостчето не вършеше работа - беше счупено и потънало в реката. И ето че аз се осмелих първа и се събух веднага. Преминах реката и после останалите след мен. Бях толкова доволна от водата, която не беше много студена. И така започна моето босоного катерене чак до езерата. Наложи се да прекося река Урдина поне още два пъти.

Вървях по мокра пътека, кал, паднали борчета, речни камъни, морени, трева, тръни и сняг (по това време на годината все още снегът не се е стопил напълно). След 30 минути ходене боса (имах тренинг от миналото лято) сякаш се заредих с енергия. Но това блаженство и прилив на енергия го очаквах. Изключително се зарадвах, че целият път беше мокър. Ходех по-леко, наравно с тези с обувките. Общо изкарах боса около 5 часа. Нямах никакви проблеми със стъпалата. Едно момче от групата, като ме видя, се събу на няколко пъти и много ми се радваше. Искрено се забавлявах на калните участъци, особено като потънах няколко пъти и се окалях до коленете. По толкова разнообразен терен не знам кога ще имам възможност отново да походя. Не усетих как мина времето, докато бях боса - така бях половината време от целия преход, който продължи 10 часа, защото от последното Урдино езеро по пътеката се качихме до Зелени рид и от там поехме надолу към хижа Вада. 

Много се забавлявах от това да усещам мократа земя, снега, водата. Не настинах въобще. Това бе най-мокрият ми трек досега. А и не се налагаше да спирам и да се чудя откъде да мина, за да не се намокря. Просто смело си стъпвах по локвите и мократа трева. Обожавам да ходя по мокра земя. Бях чела за  условията за туризъм там по това време на годината, така че бях наясно, че от обувки почти няма да имам нужда. За края на деня имах приготвени сухи чорапи и обувки. Горещо препоръчвам на всеки да пробва, особено преминаването през река, но пресичайте на възможно най-безопасното място и внимавайте да не се подхлъзнете.

Кристина Славчева: "Когато танцувам боса, ми е много по-лесно да разказвам собствената си история"

Криси е студентка в специалност Пантомима - театър на движението в НАТФИЗ. Специално за читателите на блога тя изпълни един танц на полянка, като прелюдия към нейния разказ за танцуването на босо и защо тя самата го предпочита. "Когато танцувам боса, краката ми сами говорят, сами разказват", разказва Криси. За нея срещата на танцуващия бос крак непосредствено с текстурите, които ни предлага земята под него, носи усещане за свобода и дава възможности, които иначе, в обувки или туфли, танцьорът няма на разположение. Признава с доза съжаление, че мнението на околните й пречи да събува обувките винаги, когато й се иска, но пък в главата й вече се е загнездило намерението скоро да направи една босонога разходка из София. С елементи на танц. С нагазване във фонтан, ако й се изпречи на пътя. Нещо повече: в скоро време ще се опитаме заедно с нея и с още танцуващи и снимащи съмишленици да реализираме на босо уличен танцов спектакъл с много импровизации, пък каквото стане. Ще е най-малкото забавно и начин за разчупване на стереотипи и предразсъдъци относно това какво е танц, как и къде трябва да се изпълнява. Очаквайте продължение :).

Босоходството като забавление - репортаж от Стефани Гавраилова

Наскоро бях в Германия, но едно от местата извън тази страна, които исках да посетя, беше големият парк за босоходство Литеберг (Цутендаал, Белгия). Бях гледала видео от този парк, което много ми беше харесало. Когато пристигнах в Германия, проверих точния адрес на парка. Оказа се, че подобни на белгийския паркове за босоходство има из цялата страна, в която се намирам! Нямах възможност да посетя никой от тях, защото най-близкият до нас беше на повече от 100 километра. През следващите дни посетих няколко известни и не толкова известни паркове в околността, които по принцип не бяха специално предназначени за босоходство.

Бях много приятно изненадана от това, че във всички тези паркове имаше специални места за босоноги. Бяха сложени различни настилки, по които да се ходи с боси крака, като например камъчета, пясък, пръст, трева, листа и др.

Освен многото различни полезни аспекти на босоходството, за които може много да се пише и говори, то самото има и една друга страна -  забавлението. Мисля, че всички тези места, специално направени за босоходство, имат за цел да ни внушат и това.

Стела Томова: "На всички, които искат да са в хармония със себе си, с тялото си и с природата, ще кажа едно: потанцувайте боси, без да се притеснявате от никого и от нищо."

Стела Томова е танцьор, актьор и участник в различни представления и пърформанси. Ето какво сподели тя за блога:

 1. Кога и защо предпочиташ да танцуваш боса?

В интерес на истината, аз танцувам боса от съвсем скоро, откакто ме приеха в НАТФИЗ през 2010 година. Преди това се занимавах сериозно с класически балет, а там има строго определени норми, които включват танцуване с туфли или палци. Това е много задължаващо и ограничаващо, затваря танцьора в нещо като рамка и не му предоставя достатъчно свобода за действие.

Специалността, която изучавам, е „Театър на движението-пантомима“. Един от предметите, включени в нея, е импровизацията. Главно изискване в часа по импровизация е да сме боси. В началото ми беше странно и непривично, но свикнах изключително бързо.С времето започнах да усещам допира на земята и по този начин цялото си тяло.Чувствах се комфортно и свободно.

Сега все по-често ми се случва да танцувам боса и го практикувам при всяка възможност. През изминалото лято се включих в няколко импровизационни джема на улицата. Това беше ново за мен. Подейства ми освежаващо. На всички, които искат да са в хармония със себе си, с тялото си и с природата, ще кажа едно: потанцувайте боси, без да се притеснявате от никого и от нищо.

От няколко години се занимавам и със съвременни танци. Тук стъпалата са изключително важни. Босият крак създава усещане за стабилност и сигурност. Това предразполага танцьора да се довери на себе си, на собственото си тяло.

2. Има ли предимства танцуването на босо? При какви условия?

Танцуването на босо, както вече споменах, създава стабилност, сигурност и усещане за свобода на тялото и душата. Разбира се, трябва да има определени условия за такъв танц. Важна роля има настилката, върху която се танцува. На мен лично едно от най-трудните неща ми е да се въртя на босо без значение какъв е подът. Неведнъж съм се прибирала цялата с рани по краката, но затова са измислени различни приспособления за стъпала, които покриват уязвимите зони и същевременно дават достатъчно свобода за движение.

3. Променя ли се двигателната организация на тялото, когато си боса? Носи ли „невъоръженият“ танц повече свобода?

Когато съм боса, танцът е различен.Без съмнение ми носи повече свобода, но това не е единственият фактор. Както обичам да казвам: „Танцът не е спорт и техника. Той е чувство, състояние на духа. Когато танцуваш с душа,тялото прави неземни неща.“.

4. Ти участваш в светлинни пърформанси, облечена в необичайни костюми. Разкажи ни за тях и елементите на изненада за зрителя.

Да, участвала съм в такива пърформанси. От известно време по софийските улици все по-често можем да срещнем подобни неща и да им се насладим. През септември 2012 съвсем случайно се запознах с една от сценографките, които участват във визуалния театрален фестивал LUX LUMINA. Тя ми предложи да представя един от нейните костюми. Разказа ми за идеята си и аз се съгласих веднага.Обичам предизвикателствата и новите начинания. Пърформансът се състоеше в представянето на два еднакви костюма, които бяха обсипани със светодиоди. Чрез дистанционно управление се сменяха цветовете на светлините. Аз и колежката, с която представихме въпросните костюми, бяхме обути в огромни и високи котурни. Това затрудняваше особено много движенията ни. Въпреки всичко ние се впуснахме в импровизации и успяхме да сътворим една красива магия . Кулминацията на шоуто беше на самия финал,когато от котурните ни бяха изстреляни фойерверки. Публиката беше много впечатлена. Всичко беше направено с вкус и много точно премерено.

5. Мислиш ли, че са допустими повече елементи на изненада и експерименти в дрескодовете, които избираме във всекидневието?

Аз предпочитам по-изчистените и обикновени неща във всекидневието си. Хората около мен казват, че когато изляза на сцената, се появява момиче, което те не познават. Стела в живота и Стела на сцената нямат нищо общо помежду си. Съответно и вкусовете се разминават. Разбира се, нямам нищо против, когато другите експериментират. Иначе животът щеше да е много скучен.

6. Би ли избрала за всекидневна употреба необичаен дрескод без обувки? Кога би го направила?

Много приятен въпрос. През лятото, когато съм на море или на планина, обожавам да ходя боса. А понякога дрескодът ме избира сам... Всеки може да се увери в това, ако мине покрай НАТФИЗ и ме види как притичвам боса до близкото магазинче.

Малко преди пролетта на Железница

Не беше от най-подходящите за събуване дни, но все пак беше приятно, макар и за сравнително малко, човек да се освободи от обувките и да стъпи на снега и на различни повърхности, които се изпречват по време на такава планинска разходка. Ако снежната пътека е добре отъпкана, мокър сняг не се настанява между пръстите и тогава кръвоснабдяването на краката лесно и бързо се нормализира, особено когато човек се движи. А кората на дървото, макар тук само за фон, винаги е приятна на допир. Идея: могат да се съберат нападали парчета кора и да се направи пътечка от тях - средство за естествен масаж на ходилата.

Криси (на снимката) - новото усещане й хареса. Дори замисля привличане на нови фенове. Супер! Благодарение на нея открих нов съмишленик, с интереси и в ръкоделстването. 

В този момент вече бяхме станали трима :). Аз пръв се осмелих, въпреки прехвърчащите снежинки, сравнително ниската температура и оскъдното слънце. След около час ходене от кметството на Железница по една приятна пътека и решение да се връщаме обратно, Деян и Криси спонтанно и почти едновременно решиха да изпробват.

Избрани моменти 2012

January 5, 2013