Полина Смерч: "Струва си не да се боиш от обществото, а да се вслушаш в себе си"

Дойде ред да ви представя и една знаменита гостенка от Русия  - Полина Смерч. Ето какво сподели тя за нас: Привет на всички, казвам се Полина Смерч, редактор съм на проекта "Босоногая.рф". Ресурсът ни е ориентиран към свободните хора с активна жизнена позиция. Проектът е посветен на културата на ходенето бос във всички нейни аспекти и пропагандира отнасяне с уважение към природата и външния свят като цяло.

Снимките към интервюто бяха избрани и любезно предоставени от самата Полина с разрешение да бъдат препубликувани в блога. (Източник: ©2012 Босоногая.рф.)

- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Цялото си детство прекарах практически без обувки. Мисля, че това ме направи по-общителна и укрепи здравето ми.

- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Ходенето без обувки е полезно, това е доказан факт. Няма да изреждам всички предимства на босоногия начин на живот, но основното е, че започваш да усещаш и разбираш по-добре обкръжаващия свят и ставаш все по-разкрепостен.

- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

У нас в Москва хората все по-рядко да обръщат внимание на това, че си без обувки.

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Определено.

- Какво би посъветвала ентусиастите, готови да захвърлят обувките? А онези, които се страхуват да го направят или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?

Не обичам да давам съвети. Нека всеки направи своя собствен избор. Струва си не да се боиш от обществото, а да се вслушаш в себе си.

Гергана Даскалова: "Когато съм боса, се чувствам по-близо до природата, по-близо до човека, който се стремя да бъда."

Гергана Даскалова е интересна и сложна личност, но изключително приветлива и лъчезарна, обичаща естествените неща, уханието на земя и слънце. Написа за читателите на Barefoot life следното писмо, с което да представи себе си:

Здравейте ! 

Казвам се Гергана, на 19 години съм... и сега остава да си призная за някаква зависимост и хептен като по филмите става :) . Искам да не съм просто консуматор, стремя се да давам и на хората, и на земята. Как се справям, може да разберете от моя блог - Градината на слънцето. Май не трябваше да осмивам филмовите клишета, ами направо да си призная - зависима съм, дотолкова, че чак страх ме хваща, от желанието ми да вдъхна живот на едно кътче земя и 2/3 стара къща. Още повече съм зависима от това, че не искам да го правя сама. Бъдете щастливи !

Поздрави, 

Гергана

Снимките са от личния й архив.

- Кога и къде обичаш да ходиш боса?

Обичам да ходя боса в градината си на село, на къра, по мокрия асфалт, изобщо навсякъде, където обувките биха се явили преграда между мен и земята. Харесва ми да усещам пръстта под краката си, да затъвам в преливащите вади между доматите, да се чувствам част от нещо по-велико и мащабно от мен самата. Понеже луд умора няма, лятото щъках из градината и в най-големия пек и в последствие изградих особен афинитет към парещата земя, събрала в себе си слънчевата енергия.

- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Босоходството като термин – по-миналата седмица, когато се свързах с Крис. А като идея и част от мен – на село, докато се правех на „работлива“. Един от най-ясните ми детски спомени е свързан с напуканите пети на моята баба. В моите очи това беше символ на усърдния труд, изобщо напукани ли са ти петите, значи си голяма работа. Исках да съм като нея, ама вместо да се хвана на работа, аз си събувах обувките и си търках стъпалата в плочките пред къщата. Тичах боса по пътеките из градината и всеки ден проверявах дали са ми станали по-черни петите.

Години по-късно се завърнах на село и, макар вече с претенции за пораснала и помъдряла личност, все още си бях (ама хептен) на същия акъл. Само дето трябваше наистина да работя, за да постигна „ефекта“.

- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Изобщо не съм се замисляла за босоходството като движение допреди няколко седмици, съответно и когато съм си захвърляла обувките, никога не съм се чудила има ли полза, няма ли – просто съм го правела. От една страна, на село все поливам, винаги е кално и джапанките се късат много бързо. Пък и е супер досадно да се мият кални обувки. Или, в прав текст, свидят ми се по 10 лв за джапанки на всеки 2 седмици. Но като се замисля отвъд този направо нетипичен за мен прагматизъм, ползата е свободата. Когато съм боса, се чувствам по-близо до природата, по-близо до човека, който се стремя да бъда.

- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?

За мен тази идея върви редом с много други, всичките обединени от любовта ми към земята и животd, който струи от нея. И всички те ме направиха безкрайно щастлива, а стремежът да съхраня изворът на тази радост ме направи по-добър човек. Или поне така предпочитам да мисля. Чувствам, че това съм аз – отглеждам зеленчуци, варя компоти, гоня поповите прасета от моята градина в тази на съседа и сега, когато съм далече от България и градината, все още имам напукани пети, които да ми напомнят за мен самата.

- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

О, аз редовно внасям смут и потрес, ама де да беше само с ходенето боса : ) . Съседите все ми напяват да се обувам, че съм щяла да се порежа, градината била пълна с железа и стари пирони. На което мен така ми се иска да отговоря с „Толкова е просто, спрете да си хвърляте пироните в моята част от градината!“, но нали се стремя към добри взаимоотношения... затова скришом им пращам попови прасета, ама не е много сериозна атака от моя страна, с по 2 попови прасета годишно...

Благодарна съм, че роднините ми и приятелите ми ме оставят да съм себе си, за останалите обикновено съм ходещ цирк, но на мен това не ми пречи. 

Отнасям по някоя забележка от баща ми, но мисля, че просто е загрижен за мен и не иска в очите на хората да съм единствено „оная босата с черните стъпала, дето винаги разнася по 4-5 чанти зеленчуци и има лепки в косата“. Тъй де, понякога имам и кал по лицето. Аз го перифразирам като „така цял ден ми мирише на земя и слънце : ).

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Е, то всяко „лудо и странно“ нещо, като събере достатъчно мераклии, става нормално и общоприето :). Мисля, че трябва да се промени отношението към различния начин на живот, без значение дали той се изразява в захвърлянето на обувките или по-нестандартни хобита. На този свят му трябват повече щастливи хора и ако някой намира радост в босоходството, аз лично бих изпитвала единствено възхищение към постигнатото себепознание. Щом не ме настъпва, какво ми пука бос ли е, обут ли е... важното е да е щастлив.

- Какво би посъветвала ентусиастите, готови да захвърлят обувките?

Купете си антикомарин. И да не е от най-евтините, че иначе ефектът е нещо подобно на този, когато изтърсках колорадските бръмбари от картофите и мислех, че съм се отървала. Отърсете се от страха, но все пак запазете и доза реализъм. Колкото и да опоетизираме босоходството, опасностите не трябва да се пренебрегват. Аз затова, като видя змия в градината, се обувам за десетина минути, после пак се събувам, че на мен бързо ми минава, но винаги имам едно наум.

Александрина Карамитрова: "Често, когато съм с обувки, си чувствам краката така, сякаш са в окови, от които искам по-скоро да се освободя!"

Александрина Карамитрова (Алекс) за себе си: На 27 години съм и живея в Германия. Обичам да пътувам, да чета книги, да снимам, да бъда сред природата...

Снимките са от личния й архив.

- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Всичко си се случва естествено... босоходството е едно от най-естествените неща, по-скоро за мен е така - човек се ражда бос, а след това открива обувките:). Някои хора започват пак да се връщат към естественото, по-скоро не като откритие, а като "забравеното старо":). Обожавам да ходя боса по поляни, по морския пясък и изобщо навсякъде, където мога да усетя връзката с майката Земя.

Имам заболяване на костите, често определени кости са ми възпалени, глезените - подути и т. н. Без обувки ми е в пъти по-добре - когато усетя болка, при възможност се събувам.

Жалкото е, че понякога, чак когато човек се разболее от нещо, започва да се "завръща", сякаш това го "събужда". Аз съм се научила да оценявам всяко едно движение на тялото си, всяка една крачка, в която не чувствам болка, да се радвам като малко дете на всичко, което усещам, да оценявам всеки миг. Благодарна съм за всичко, което ми се е случило и за всичко онова, което повечето хора считат за даденост.

- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Разбира се - само ползи. Чувствам единството връзката със Земята, с природата (тъй като обувките са като изолатор), нямам болки и, най-важното, като един много свободолюбив човек - чувствам се свободна! Стъпалото е основата на нашето тяло, а основата е най-важната част. На една стабилна и здрава основа лесно се гради нагоре каквото и да било. Зная, че има хора, които лекуват различни заболявания само чрез стъпалото, там има хиляди нервни окончания и точки, отговарящи за всички органи и части от тялото. Там е всичко, всичко е в основата! А ние я мачкаме и притискаме в неудобните обувки... Често, когато съм с обувки, си чувствам краката така, сякаш са в окови, от които искам по-скоро да се освободя!

Дори да попитате възрастните и необразовани хора на село, винаги ще ви кажат: "ходете боси, полезно е", дори и да не могат да обяснят добре защо. Те просто го знаят... това си е мъдрост, която е изпитана или си е вътре в тях.

Децата също знаят, те са много по-интуитивни и си мисля, че трябва повече да ги разбираме, когато си хвърлят обувките и искат да ходят или стоят боси.. Виждала съм безброй много пъти деца в количка например, които си откопчават обувките и ги захвърлят насред улицата. И такива, които не искат да се обуват и тръгват да ходят боси. Децата обожават това! Вслушвайте се и вглеждайте повече в тях.

- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?

Това са вътрешни импулси, които получавам, интуиция или както и да се нарича, естесвено е. И е комплексно - това, че ходя все по-често боса, че спя при възможност под звездите, че не ям месо... - за мен това е истинското и винаги си е било нещо съвсем нормално. Дори и във времето, в което не съм го правила, никога не съм го възприемала като странно, напротив. Та всичкото това спомага за моите мисли - да бъдат по-чисти и ясни, изостря чувствителността ми, светоусещането ми се променя, да. Това е като излизане от затвора на собствения ти ум. Ние много започнахме в последно време да се отделяме от природата, от истинската ни същност и виждаме, че това до нищо добро не води, оплакваме се... ами ето, лесно е - да започне всеки от себе си. Време е пак да се върнем към връзката с природата, стига сме късали нишката.

- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

Не си спомням да съм отнасяла критики или упреци, но все пак живея в държава, в която хората са по-отворени и толерантни, тук (особено в Берлин, където живея в момента) хората са по-освободени, излизат извън рамките и статуквото, всеки е различен по своему и нямат предразсъдъци като цяло. А близките ми по-скоро ги инспирирам.

Но лятото, когато бях в България, също не ми е направило впечатление някой да ме гледа странно. Може би е и от значение това, че съм ходила боса в морски градове, и то през лятото:). Въпреки че, когато бях във Варна в съвсем градска среда и краката ми се бяха подули от обикаляне, а сандалите ме стискаха вече, се събух и бях доста смешна, тъй като притичвах от сянка на сянка, понеже, признавам си, стъпалата ми не са свикнали на температурните разлики и все още не са така издръжливи, а и тук съм отвикнала на подобни горещини. Та дори и в този смешен момент не съм усетила заглеждания. В Бургас също, освен по пясъка, съм ходила боса и в морската градина, но, както казах, може би там и тогава се счита за "нормално". Но според разказите на други българи, които съм чувала, че са "дръзнали" да направят подобна "лудост" - да се събуят, нивото на толерантност на околните граничи почти с нула, а пък толерантните не се приемат много на сериозно. Има една популярна психология - да се отрича, отхвърля и иронизира всичко, което е различно от нас или не го разбираме.

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Да. Когато в началото само единици "прегърнат някаква идея", за останалите хора трябва време, за да приемат. Първоначално ги считат за луди, ненормални, странни. Впоследствие, когато бройката им се увеличи, вече ги приемат. Смешно, но факт.

- Какво би посъветвала ентусиастите, готови да захвърлят обувките? А онези, които се страхуват да го направят или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?

Ако си готов и го искаш или пък тялото ти го подсказва, но се страхуваш да го направиш, значи  прекалено много ти пука от мнението на околните, а това е пагубно. А тези, които намират босоходството за неприемливо, бих посъветвала да се отърсят от предразсъдъците си и да бъдат по-толерантни и отворени, да излязат от рамките, в които сами се вкарват. Да приемат новото за тях и различното, защото току-виж ги обогатило. Мисля, че е време да започнем да живеем така, както ни диктува сърцето, да започнем да живеем истински. Да изживяваме мечтите си, свободата си, да бъдем природни, естествени, себе си! Тогава и природата реагира и ни дарява с нещата, от които имаме нужда. Босоходството е добра "основа" за всичко това.

Александрина Попова: "Босоходството по някакъв начин ме научи да бъда по-толерантна и възприемчива към различността на всеки"

Александрина Попова (накратко Алекс/Ина) за себе си: Работя в туристическа агенция. Имам слабост към музиката и природата. Гледам да не се ограничавам с определени стилове и крайни убеждения. Харесва ми да правя нещата така, както аз искам, а не както някой твърди, че трябва да се правят. Босоходството по свой начин е израз на желанието да правиш това, което смяташ за естествено, а не да се придържаш към наложени външни правила и норми, които те карат да се чувстваш неудобно.

- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Ключова роля в „прохождането” ми боса изигра Крис, с когото се запознахме в края на 2011 г. След като се постопли, през 2012-та започнах да се включвам в босоногите разходки и походи из природата. Най-голямото ми постижение беше събуването ми в градска среда, което се оказа съвсем лесно и безболезнено, сякаш съм го правила цял живот.


- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Чувството да се докосваш до земята на босо е неописуемо, освобождаващо, благотворно, не само чисто физически, но и все едно смъкваш някакво напрежение от себе си, натрупало се в следствие от „стягането”. Един жив пример от ежедневието: Един ден нещо в работата се бях нервирала. Излизайки от офиса, се събух, май бях с чехли тогава. Походих малко боса по асфалта, срещах любопитните погледи на минувачите, стана ми някак леко и забавно. След някоя и друга крачка настроението ми вече се беше подобрило. 

- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?

Босоходството ме запозна с хора, които не ги е страх да бъдат различни, но не демонстрират нито налагат своята различност, а просто се държат естествено. Босоходството по някакъв начин ме научи да бъда по-толерантна и възприемчива към различността на всеки. Самата аз, като се събуя боса, се чувствам по-близо до себе си.


- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

Досега не съм срещала критики отстрана на околните затова, че ходя боса, дори ми се радват.

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Ако говорим за българското общество като цяло, отношението му към всяко отклонение от приетата норма граничи с лудост. За мен идеята може да бъде прегърната само от тези, които не осъждат другите, а за това е необходимо да живеят в хармония със себе си.


- Какво би посъветвала ентусиастите, готови да захвърлят обувките? А онези, които се страхуват да го направят или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?

Да си бос означава да си здрав, щастлив, носещ промените и адаптивен към тях. Всеки е свободен да опита. Въпрос на избор.

Любопитно - как да тичаме, без да получаваме типичните за бегачите травми?

Мария Илиева: "Не бива на босоходството да се гледа като на нещо революционно, абсурдно или в разрез с общоприетите норми"

Мария Илиева е филолог по образование, майка на дъщеря и автор на блог, пише за различни издания и сайтове. Хоби са й пътуванията, езиците, фотографията, кулинарията, реставрирането на стари мебели.

Снимките са от личния архив на Мария.

- Кога и къде обичаш да ходиш боса?

На морето би бил стандартният отовор. Иначе – вкъщи, върху трева, в проливен дъжд, в извънредни ситуации; изобщо - винаги, когато мога да си позволя мръсни стъпала :-).

- Какво мислиш за босоходството като алтернатива на установените дрескодове?

Скоро научих, че босоходството е цяло направление, начин на живот и убеждение на група хора, които комуникират, споделят и намират нови алтернативи, за да го практикуват.

Няма нищо по-естествено от ходенето бос, децата го доказват успешно – при всеки удобен повод са готови да се разделят с обувките си. Не бива на босоходството да се гледа като на нещо революционно, абсурдно или в разрез с общоприетите норми. Например шапката не е задължителна част от облеклото, защо обувките да бъдат?

- В един постинг в личния ти блог - http://www.lamartinia.com/2012/07/blog-post_09.html - има описана случка, в която разказваш как и защо си се оказала боса навън и какви са били реакциите на хората наоколо. Промени ли тази случка нещо в отношението ти към босоногите?  

Такъв тип случки променят отношението ми не само към босоногите, а и към различните като цяло. Днешният свят е калъпи, категории, графи – така е по-лесно. По нашите земи дръзналите да излязат от „нормата“ биват сочени с пръст, заклеймявани и автоматично осъждани, просто така, по навик. Под различни имам предвид не само босоногите, а и всички с двигателни проблеми, ексцентриците, хората с различна сексуална ориентация, другите раси дори. Все още не мога да разбера дали това се дължи на страх, конформизъм, комплекси, липса на толерантност, неизкореним манталитет, тесногръдство или всичко накуп.

Затова адмирирам всеки, който се осмелява да се покаже на света такъв, какъвто е, колкото и подигравки и нужда от обяснения да му коства това. Бос, с антена на главата, по чорапи или с пелерина на Батман, няма значение, важното е да се чувства добре и да не нарушава комфорта на околните.

- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Зарежда ме, чувствам енергия и топлина, връзка със земята. Всеки релеф и текстура предава на тялото сигнали, от които съзнанието се освобождава и реагира по най-естествения начин – с усещане за свобода. Да се събуеш бос е като да съблечеш неудобна дреха – усещаш се лек и спокоен.

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

На тукашното - едва ли. В България хората са изключително нетолерантни и бързат да осъждат, преди да са научили мотивите и да са вникнали в смисъла. Това, за съжаление, скоро няма да се промени. Хубавото е, че колкото повече гласност има идеята, толкова повече привърженици ще печели. Иначе сочещи с пръст винаги ще има.

Ако се събуя в центъра на Лондон, никой няма да ми обърне внимание, но тук това се счита едва ли не за кощунство.

- Какво би посъветвала онези, които се страхуват да захвърлят обувките на „нестандартно“ място и/или намират босоходството за неприемливо в "циви-лизованите" общества?

Поне за секунда да спрат да се притесняват за мнението на околните. Защото стига да не си пречим, то наистина няма значение. Да освободят задръжките си дори насила, като експеримент, предизвикателство, за минута, две, за ден. Да направят нещо различно, „неприемливо“ и да усетят наред с адреналина, свободата – нищо по-ценно от това.

Стефи Божилова: "Обществото има нужда от хора, които го разчупват и му показват алтернативен начин на живот!"

Имам удоволствието да ви запозная с втория ни поред интересен гост по темата за босоходството - Стефи Божилова. Снимките по-долу са от нейния личен архив.

Стефи Божилова е завършила Психология в НБУ, занимава се с хипнотерапия и консултиране, организира семинари по Здравословно хранене в София. Започва да практикува Йога преди 10 год., впоследствие сбъдва голямата си мечта и се сертифицира за Йога инструктор в Индия. Живяла е няколко месеца в Тайланд по будистки манастири, изучавайки будистката техника за медитация. Обожава да пътува по света, да открива нови култури, вълнуващи преживявания и интересни хора.

- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Ами за босоходството в моя живот е „виновна” майка ми. Тя винаги твърдо е вярвала, че ходенето бос е много полезно за здравето и от малка ме е оставяла да ходя боса по паркове, гори, като сме ходили на село. Така че за мен това е най-естественото нещо и когато съм сред природата при първа възможност гледам да се отърва от обувките!

- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Ползите са огромни! От една страна те са чисто на физическо ниво – стъпалото и глезените стават по-издръжливи. Както знаем от китайската медицина, по стъпалата има безкрайно много акупунктурни точки, които се активират при ходенето бос. Цялостното здравословно състояние се подобрява. От друга страна, цялото ни същество се зарежда с енергия при допира със земята. Когато сме сред природата, контактът ни със земята влива в нас електромагнитни сили и ни действа буквално като батерия. Когато сме в обувки, те ни изолират от тези така нужни ни земни излъчвания. 

- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?

Станах по-свързана със Земята и с природата. Станах по-„естествена” някакси. Започнах да възприемам и да усещам по-лесно фините енергии, които навлизат в мен.

- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

Ами аз ходя боса само сред природата, в града не виждам за нужно да се събувам. Всичко е асфалтирано и мръсно, не смятам, че ползите за здравето ми ще са големи. Така че сред природата досега никой не ме е критикувал отявлено. Отнасяла съм странни погледи, особено когато сме качвали Черни връх или Рилските езера боси. Всички са със „сериозни” планински обувки, а ние боси! Забавно е да наблюдаваш реакциите на хората. 

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Разбира се, колкото повече хора прегърнат една идея, толкова по-малко странна започва да изглежда тя за останалите! Ако сме малко, тогава сме луди. Ако сме повече, тогава сме просто ексцентрични. Ако сме много, тогава започваме вече да сме „нормални”, колкото и да не я разбирам тази дума. Обществото има нужда от хора, които го разчупват и му показват алтернативен начин на живот!

- Какво би посъветвала онези, които се страхуват да захвърлят обувките или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?

Бих ги посъветвала да спрат да се взимат толкова насериозно и да се бият в гърдите колко са ”цивилизовани”. Това, което ни е донесла цивилизацията, е едно откъсване от Майката Природа и оттам са тръгнали толкова много от проблемите на съвременния човек. Не е голямо чудо да си „цивилизован” днес, голямото чудо е да успееш да станеш отново естествен, спонтанен, свързан със земята, и то докато все още си част от тази цивилизация. Ето това е голямото постижение за мен – да бъдеш смел и да бъдеш различен в общество, което се опитва да те направи като всички останали!

Късно лято

Седемте рилски езера

Summertime 2