Александрина Попова: "Босоходството по някакъв начин ме научи да бъда по-толерантна и възприемчива към различността на всеки"

Александрина Попова (накратко Алекс/Ина) за себе си: Работя в туристическа агенция. Имам слабост към музиката и природата. Гледам да не се ограничавам с определени стилове и крайни убеждения. Харесва ми да правя нещата така, както аз искам, а не както някой твърди, че трябва да се правят. Босоходството по свой начин е израз на желанието да правиш това, което смяташ за естествено, а не да се придържаш към наложени външни правила и норми, които те карат да се чувстваш неудобно.

- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Ключова роля в „прохождането” ми боса изигра Крис, с когото се запознахме в края на 2011 г. След като се постопли, през 2012-та започнах да се включвам в босоногите разходки и походи из природата. Най-голямото ми постижение беше събуването ми в градска среда, което се оказа съвсем лесно и безболезнено, сякаш съм го правила цял живот.


- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Чувството да се докосваш до земята на босо е неописуемо, освобождаващо, благотворно, не само чисто физически, но и все едно смъкваш някакво напрежение от себе си, натрупало се в следствие от „стягането”. Един жив пример от ежедневието: Един ден нещо в работата се бях нервирала. Излизайки от офиса, се събух, май бях с чехли тогава. Походих малко боса по асфалта, срещах любопитните погледи на минувачите, стана ми някак леко и забавно. След някоя и друга крачка настроението ми вече се беше подобрило. 

- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?

Босоходството ме запозна с хора, които не ги е страх да бъдат различни, но не демонстрират нито налагат своята различност, а просто се държат естествено. Босоходството по някакъв начин ме научи да бъда по-толерантна и възприемчива към различността на всеки. Самата аз, като се събуя боса, се чувствам по-близо до себе си.


- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

Досега не съм срещала критики отстрана на околните затова, че ходя боса, дори ми се радват.

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Ако говорим за българското общество като цяло, отношението му към всяко отклонение от приетата норма граничи с лудост. За мен идеята може да бъде прегърната само от тези, които не осъждат другите, а за това е необходимо да живеят в хармония със себе си.


- Какво би посъветвала ентусиастите, готови да захвърлят обувките? А онези, които се страхуват да го направят или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?

Да си бос означава да си здрав, щастлив, носещ промените и адаптивен към тях. Всеки е свободен да опита. Въпрос на избор.