Александрина Карамитрова (Алекс) за себе си: На 27 години съм и живея в Германия. Обичам да пътувам, да чета книги, да снимам, да бъда сред природата...
Снимките са от личния й архив.
- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?
Всичко си се случва естествено... босоходството е едно от най-естествените неща, по-скоро за мен е така - човек се ражда бос, а след това открива обувките:). Някои хора започват пак да се връщат към естественото, по-скоро не като откритие, а като "забравеното старо":). Обожавам да ходя боса по поляни, по морския пясък и изобщо навсякъде, където мога да усетя връзката с майката Земя.
Имам заболяване на костите, често определени кости са ми възпалени, глезените - подути и т. н. Без обувки ми е в пъти по-добре - когато усетя болка, при възможност се събувам.
Жалкото е, че понякога, чак когато човек се разболее от нещо, започва да се "завръща", сякаш това го "събужда". Аз съм се научила да оценявам всяко едно движение на тялото си, всяка една крачка, в която не чувствам болка, да се радвам като малко дете на всичко, което усещам, да оценявам всеки миг. Благодарна съм за всичко, което ми се е случило и за всичко онова, което повечето хора считат за даденост.
- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?
Разбира се - само ползи. Чувствам единството връзката със Земята, с природата (тъй като обувките са като изолатор), нямам болки и, най-важното, като един много свободолюбив човек - чувствам се свободна! Стъпалото е основата на нашето тяло, а основата е най-важната част. На една стабилна и здрава основа лесно се гради нагоре каквото и да било. Зная, че има хора, които лекуват различни заболявания само чрез стъпалото, там има хиляди нервни окончания и точки, отговарящи за всички органи и части от тялото. Там е всичко, всичко е в основата! А ние я мачкаме и притискаме в неудобните обувки... Често, когато съм с обувки, си чувствам краката така, сякаш са в окови, от които искам по-скоро да се освободя!
Дори да попитате възрастните и необразовани хора на село, винаги ще ви кажат: "ходете боси, полезно е", дори и да не могат да обяснят добре защо. Те просто го знаят... това си е мъдрост, която е изпитана или си е вътре в тях.
Децата също знаят, те са много по-интуитивни и си мисля, че трябва повече да ги разбираме, когато си хвърлят обувките и искат да ходят или стоят боси.. Виждала съм безброй много пъти деца в количка например, които си откопчават обувките и ги захвърлят насред улицата. И такива, които не искат да се обуват и тръгват да ходят боси. Децата обожават това! Вслушвайте се и вглеждайте повече в тях.
- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?
Това са вътрешни импулси, които получавам, интуиция или както и да се нарича, естесвено е. И е комплексно - това, че ходя все по-често боса, че спя при възможност под звездите, че не ям месо... - за мен това е истинското и винаги си е било нещо съвсем нормално. Дори и във времето, в което не съм го правила, никога не съм го възприемала като странно, напротив. Та всичкото това спомага за моите мисли - да бъдат по-чисти и ясни, изостря чувствителността ми, светоусещането ми се променя, да. Това е като излизане от затвора на собствения ти ум. Ние много започнахме в последно време да се отделяме от природата, от истинската ни същност и виждаме, че това до нищо добро не води, оплакваме се... ами ето, лесно е - да започне всеки от себе си. Време е пак да се върнем към връзката с природата, стига сме късали нишката.
- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?
Не си спомням да съм отнасяла критики или упреци, но все пак живея в държава, в която хората са по-отворени и толерантни, тук (особено в Берлин, където живея в момента) хората са по-освободени, излизат извън рамките и статуквото, всеки е различен по своему и нямат предразсъдъци като цяло. А близките ми по-скоро ги инспирирам.
Но лятото, когато бях в България, също не ми е направило впечатление някой да ме гледа странно. Може би е и от значение това, че съм ходила боса в морски градове, и то през лятото:). Въпреки че, когато бях във Варна в съвсем градска среда и краката ми се бяха подули от обикаляне, а сандалите ме стискаха вече, се събух и бях доста смешна, тъй като притичвах от сянка на сянка, понеже, признавам си, стъпалата ми не са свикнали на температурните разлики и все още не са така издръжливи, а и тук съм отвикнала на подобни горещини. Та дори и в този смешен момент не съм усетила заглеждания. В Бургас също, освен по пясъка, съм ходила боса и в морската градина, но, както казах, може би там и тогава се счита за "нормално". Но според разказите на други българи, които съм чувала, че са "дръзнали" да направят подобна "лудост" - да се събуят, нивото на толерантност на околните граничи почти с нула, а пък толерантните не се приемат много на сериозно. Има една популярна психология - да се отрича, отхвърля и иронизира всичко, което е различно от нас или не го разбираме.
- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?
Да. Когато в началото само единици "прегърнат някаква идея", за останалите хора трябва време, за да приемат. Първоначално ги считат за луди, ненормални, странни. Впоследствие, когато бройката им се увеличи, вече ги приемат. Смешно, но факт.
- Какво би посъветвала ентусиастите, готови да захвърлят обувките? А онези, които се страхуват да го направят или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?
Ако си готов и го искаш или пък тялото ти го подсказва, но се страхуваш да го направиш, значи прекалено много ти пука от мнението на околните, а това е пагубно. А тези, които намират босоходството за неприемливо, бих посъветвала да се отърсят от предразсъдъците си и да бъдат по-толерантни и отворени, да излязат от рамките, в които сами се вкарват. Да приемат новото за тях и различното, защото току-виж ги обогатило. Мисля, че е време да започнем да живеем така, както ни диктува сърцето, да започнем да живеем истински. Да изживяваме мечтите си, свободата си, да бъдем природни, естествени, себе си! Тогава и природата реагира и ни дарява с нещата, от които имаме нужда. Босоходството е добра "основа" за всичко това.
No comments:
Post a Comment