Стефи Божилова: "Обществото има нужда от хора, които го разчупват и му показват алтернативен начин на живот!"

Имам удоволствието да ви запозная с втория ни поред интересен гост по темата за босоходството - Стефи Божилова. Снимките по-долу са от нейния личен архив.

Стефи Божилова е завършила Психология в НБУ, занимава се с хипнотерапия и консултиране, организира семинари по Здравословно хранене в София. Започва да практикува Йога преди 10 год., впоследствие сбъдва голямата си мечта и се сертифицира за Йога инструктор в Индия. Живяла е няколко месеца в Тайланд по будистки манастири, изучавайки будистката техника за медитация. Обожава да пътува по света, да открива нови култури, вълнуващи преживявания и интересни хора.

- Как откри босоходството, можеш ли да посочиш какво конкретно при теб е изиграло ключова роля за това откритие?

Ами за босоходството в моя живот е „виновна” майка ми. Тя винаги твърдо е вярвала, че ходенето бос е много полезно за здравето и от малка ме е оставяла да ходя боса по паркове, гори, като сме ходили на село. Така че за мен това е най-естественото нещо и когато съм сред природата при първа възможност гледам да се отърва от обувките!

- Когато събуеш обувките, отчиташ ли някаква полза от това, и ако да, каква?

Ползите са огромни! От една страна те са чисто на физическо ниво – стъпалото и глезените стават по-издръжливи. Както знаем от китайската медицина, по стъпалата има безкрайно много акупунктурни точки, които се активират при ходенето бос. Цялостното здравословно състояние се подобрява. От друга страна, цялото ни същество се зарежда с енергия при допира със земята. Когато сме сред природата, контактът ни със земята влива в нас електромагнитни сили и ни действа буквално като батерия. Когато сме в обувки, те ни изолират от тези така нужни ни земни излъчвания. 

- Промени ли се начинът ти на мислене или възприятие, след като прегърна тази идея?

Станах по-свързана със Земята и с природата. Станах по-„естествена” някакси. Започнах да възприемам и да усещам по-лесно фините енергии, които навлизат в мен.

- Как се отнасят към събуването ти околните, приемат ли го като нещо нормално или пък, напротив, отнасяш критики и упреци?

Ами аз ходя боса само сред природата, в града не виждам за нужно да се събувам. Всичко е асфалтирано и мръсно, не смятам, че ползите за здравето ми ще са големи. Така че сред природата досега никой не ме е критикувал отявлено. Отнасяла съм странни погледи, особено когато сме качвали Черни връх или Рилските езера боси. Всички са със „сериозни” планински обувки, а ние боси! Забавно е да наблюдаваш реакциите на хората. 

- Смяташ ли, че ако повече хора прегърнат идеята, ще се промени отношението на обществото към босоногия лайфстайл?

Разбира се, колкото повече хора прегърнат една идея, толкова по-малко странна започва да изглежда тя за останалите! Ако сме малко, тогава сме луди. Ако сме повече, тогава сме просто ексцентрични. Ако сме много, тогава започваме вече да сме „нормални”, колкото и да не я разбирам тази дума. Обществото има нужда от хора, които го разчупват и му показват алтернативен начин на живот!

- Какво би посъветвала онези, които се страхуват да захвърлят обувките или пък намират босоходството за неприемливо в "цивилизованите" общества?

Бих ги посъветвала да спрат да се взимат толкова насериозно и да се бият в гърдите колко са ”цивилизовани”. Това, което ни е донесла цивилизацията, е едно откъсване от Майката Природа и оттам са тръгнали толкова много от проблемите на съвременния човек. Не е голямо чудо да си „цивилизован” днес, голямото чудо е да успееш да станеш отново естествен, спонтанен, свързан със земята, и то докато все още си част от тази цивилизация. Ето това е голямото постижение за мен – да бъдеш смел и да бъдеш различен в общество, което се опитва да те направи като всички останали!